Тя ме потупва по коляното.
- За съжаление, в живота няма гаранции.
55
Карлос
Поглеждам към брат ми, кокалчетата му са побелели, докато стиска волана на колата. Професорът прекара целия ден в прехвърляне на различни сценарии, в случай че Девлин или някой от хората му наруши нашата договорка и започне да стреля по нас. Когато се срещнахме миналата нощ, професорът пристигна в апартамента на Алекс в черно поло и черен панталон, същински Зоро. Горкият, навярно му липсват военните операции, в които някога е участвал, защото явно едва сдържа вълнението си.
Не ме питайте как на Уестфорд му хрумна идеята да сключим сделка с Девлин. Прекарах цял час да споря разгорещено с него, убеждавайки го, че за нищо на света няма да позволя да плати десетки хиляди долари от собствените си пари, за да ме измъкне от тази каша. Препирах се с него, докато пресипнах, но Уестфорд не отстъпи. Заяви, че ще се договори с Девлин, със или без моето съгласие.
Преди да сключи сделката с Девлин, двамата с Уестфорд седнахме и дълго поговорихме. Той беше готов да плати на Девлин колкото е нужно, за да ме откупи... при едно условие.
След училище трябва да постъпя в армията или в колеж.
Това беше всичко. Професорът беше готов да изтегли куп пари от собствената си банкова сметка, за да ме измъкне от лапите на Девлин, но при определени правила.
- Това е все едно робство - заявих му аз този следобед, когато обсъждахме подробностите от плана.
- Спести ми глупостите, Карлос. Договорихме ли се, или не?
Стиснахме си ръцете, но за моя изненада, той ме прегърна и обяви, че се гордее с мен.
Странно е, че в живота ми има човек, който знае истината за мен и въпреки това не му е безразлично моето бъдеще и иска аз да успея.
Девлин даде на професора двайсет и четири часа да намери петдесет хиляди долара, за да ме откупи, но след като отида на някакво тайно място в Бръш и докажа пред съюзниците на „Герерос“, че има изграден фронт с Родригес. Предполагам, че се готви голяма сделка, но мексиканските доставчици не се доверяват на Девлин. Чудя се дали уличната война с Р6 вече не е започнала.
Ние сме в колата на път към Бръш, за да се срещнем с Девлин и Родригес. Уестфорд е сложил мангизите в сака между краката си. Аз седя на задната седалка и гледам двамата мъже, които станаха мои защитници. Сърцето ми бие до пръсване при мисълта, че забърквам брат ми и професора във всичко това. Трябваше да съм сам, без да повличам никой друг със себе си. Девлин е мой проблем, а те го превърнаха в техен.
Припомням си как Киара прокара пръсти върху една от татуировките ми. La rebelde.
Не съм такъв голям бунтар, след като се нуждая от защитата на един възрастен мъж и големия ми брат. И макар стомахът ми да се присвива при мисълта, че те са с мен, признавам, че не зная какво, по дяволите, щях да правя без тях.
- Все още има време двамата да се откажете. Мога и сам да отида там.
- Това няма да стане - отсича Алекс. - Идвам с теб, каквото и да става.
Уестфорд потупва сака с парите.
- Аз съм готов за срещата.
- Това са дяволски много пари, професоре. Сигурен ли сте, че искате да се разделите с тях? Можете да си измиете ръцете и да запазите парите. Не бих ви обвинил.
Той клати глава.
- Няма да се откажа и да ви изоставя сега.
- Ако някой от нас усети, че нещо не е наред, трябва бързо да изчезне - казвам им аз. - Девлин със сигурност ще доведе достатъчно хора със себе си.
Алекс бавно кара по улиците на Бръш, които ми напомнят за Феърфийлд, нашето градче в щата Илинойс. Ние не живеехме в богатата част на града. Някои хора се страхуваха да преминават през южната част, за да не им задигнат превозното средство, но за нас този район беше домът ни.
Група младежи на моята възраст стоят на ъгъла и гледат подозрително непознатата кола на Алекс. Ако изглеждаме уверено, сякаш знаем какво правим и къде отиваме, всичко ще е наред. Ако се държим така, сякаш нямаме представа къде сме или как да стигнем там, накъдето сме се запътили, тогава лошо ни се пише.
Когато Алекс отбива по извитата алея, водеща до постройка, която прилича на изоставен склад, по гърба ми полазват ледени тръпки. Защо Девлин настояваше да се срещне с нас тук?
- Готов ли си? - пита Алекс, докато паркира колата.
- Не - отговарям. Брат ми и професорът се извръщат към мен. - Просто исках да кажа благодаря - промърморвам. - Как мислите, дали Девлин ще вземе парите и ще духне, или първо ще ни убие и пак ще вземе парите?