Училище, викам и ми идва на ум, че цялата тая точно така си започна — в коридора на нашето училище. Един ден имаше много голям мармалад. Ганди се бе сборил с Детето. Обаче на кръв. Понеже, когато Ганди минава по коридора, всичко останало трябва да козирува, само че същото това се отнася и за Детето, така че беше много интересно между тях двамата кой на кого все пак ще козирува. И ето че се дойде до дуела. Д’Артанян нещо напсува Детето, Детето му удари шамар, Янко с една отвертка ръгна Детето в гърба, тоест тя се заби съвсем малко, понеже аз го видях точно когато извади отвертката и му фраснах една „сабя“ отзад във врата. Мелето завърши с това, че Ганди хвана едната ръка на Детето и му я изви отзад, на гърба.
— Няма да биеш д’Артанян, ясно ли ти е? — каза той.
Детето се обърна много изненадан и ние вече се укротихме. На всеки от нас беше много интересно какво ще стане сега. Те никога не се бяха хващали един с друг. Гледах един филм, водиха ни, там един лъв и един тигър точно така си царуваха, всеки за себе си, а помежду си се правеха, че не се забелязват. Всеки гледа пред себе си. Добре, обаче Ганди държеше ръката му отзад, а оня се обърна и много учудено го изгледа, след това се наведе и заднишком го прегърна с другата си ръка. Ганди залитна, изпусна ръката му и Детето се обърна към него.
Двамата сега бяха един срещу друг, в средата на коридора, наведени, никаква дума, ние също си траехме и ги зяпахме. Леле, започваше една адска история — всички го знаехме в този момент.
Пръв атакува Детето. Ганди избягна и се опита да го свали, като блъсна главата му още надолу. Нищо не излезе — пак бяха така разделени и настръхнали. Детето се хвърли още веднъж, този път по-добре, и Ганди увисна. Обаче Ганди — какво да ви разправям за него — от най-неудобното положение щеше направо да му откъсне врата. Тръшнаха се и двамата, не видях точно как стана това, обаче когато се изправиха, дясното око на Детето бе пълно с кръв — потече надолу по бузата. Както и предполагах, той още повече се забрави, една „балтия“ отнесе главата на Ганди. Ганди тогава му тури коляното в слабините и оня измуча като вол.
И ето го даскала, точно навреме. Само че не от нашите. Друг някакъв. Не го познавахме. Въобще никой не беше го забелязал в тая навалица. Стоеше до мене, с дневника, гледаше Ганди и Детето.
— Дръж малко това нещо — каза ми той.
Докато се усетя, дневникът беше в ръцете ми. Хвана ме яд (друг път ще му държа дневника аз), но вече бях се излъгал.
— Това е непозволено, драги — каза той на Детето, като застана пред него. — Освен това е грозно. И, трето, може някой път да ти струва много.
— Гледай си работата, бе! — изръмжа му Детето, както си знае.
Оня лекичко се нахили, май че въобще никак не му пукаше от цялата тая история, и вика:
— Точно това правя в момента. Ако искаш да видиш какво може да ти се случи при това положение, удари мене по същия начин.
— Я па тоя! — обади се Миризмата и ние, бунаците, се засмяхме.
Даскала не мърда, стои срещу Детето и чака онзи да го удари. Много по-мършав от него. Дъртак с готини дрехи. Леле, викам си аз, ако Детето рече да му перне една…
— Виж какво — рече даскалът, — ако не ме удариш ти, аз ще те ударя. Говоря много сериозно.
— Абе я ми се мани от главата! — вика Детето. — Ще взема наистина да ти цапна една!