— Много добре.
— Тогава защо да му оставяме тази възможност? Защо рискът, който поемаме, да бъде за него шанс?
— Загубата — каза Методи — тогава би била двойна за нас. И за момчетата.
— То е все едно.
— Затова — продължи Емилиан — ние трябва да убедим директора да се съгласи. Да го спечелим по някакъв начин за нашата идея. Ето го Методи, на него можете да разчитате за всичко. То се знае — и на всички нас тук. Но Методи ще се заеме с това нещо специално.
Когато се разделих с тези умни, откровени и точни момчета от Комсомола — помня и досега, — аз за пръв път, откакто бях постъпил в интерната, се почувствувах извън сянката на директора. То беше за кратко време, но толкова хубаво, колкото поемането на дъх след продължително престояване под водата.
Мислех за този момент и по-късно, когато трябваше пак да се „гмурна в моите води“, и не ми беше никак трудно да си дам сметка, че битката, която бях започнал, щеше да продължи тъй до самия си край — под сянката на този директор и неговата вкокаляваща въображението ми „сериозност“, прокламирана всъщност, за да осигурява неговото собствено, относително при това равновесие.
Вечерта отидох у Богданов, където намерих и Костов. Имах намерение да им благодаря за техните разговори с Емилиан и Методи. „Мурука“ — както му казват момчетата — ме спря на вечеря. Имаше риба, уловена от него, и много хубаво вино от дюли.
— Пий две чаши, сине! — каза той, като се смееше. — И забрави, поне в този дом, всемогъщата сянка на Негово Величество!
Вече бях се усмихнал предварително — още на веселото му изражение и на бодрия от виното глас, — но на думата „сянка“ изтръпнах. Казах им какво съм си мислил преди малко и че съм поразен от същата дума.
— Той е ясновидец, Мурука — каза Костов с пълна уста. — Чете мисли. Винаги предварително знае какво ще се случи и така нататък.
Втора изненада за мене — не очаквах така леко и естествено Костов да каже пред него „Мурука“. Не знаех, че са близки приятели, при това на по-друга основа, отколкото като колеги и учители.
— Само един кусур има — продължи Костов. — Голям левак е като рибар! Четиристотин пъти годишно ходи да клечи край реката, а средният му годишен успех е от четири до шест кротушки. Ей такива.
Костов показваше пръста си, а „Мурука“ го гледаше с пълно презрение.
— А това в устата ти какво е, бе? А?
— Купил си я отнякъде — предъвкваше с много добър апетит Костов — или са ти я дали.
Богданов ми намигна и каза:
— Храни куче да те лае.
Вечерята и вечерта бяха за мен един малък празник. Чувствувах се сред приятели. Сред хора, с които се разбирахме просто, даже без много приказки. Беше крайно приятно да мисля за тях, за Емилиан и Методи. Казах го, а Костов добави безцеремонно:
— Този списък трябваше да започнеш с Елена, драги мои Дон Кихоте. Освен другото, което се отнася за нас, четиримата, тя е влюбена в тебе до ушите.
Искрено почнах да протестирам, но те не ми дадоха думата.
— Питай го — Костов посочи с глава Богданов, — той може да каже какво ще се случи нататък. Нали ти казах, че е малко така. С духове разговаря.
— Духове сега няма да ви покажа, но ще ви направя по едно кафе и ще ви гледам.
Богданов отиде да прави кафе, Костов най-сетне спря да яде (рибата беше едра и чудесна), запали цигара и ми каза:
— Бабов, ти още си толкова нов, че не зная откъде да започна. Тя е… много дълга нашата тука. А може би и трябва да си нов, иначе…
— Иначе какво?
— Иначе щеше да знаеш колко е трудно тук всичко, за да си вярваш, че ще успееш.
— Не те разбирам добре. Ти сега отчайваш ли ме или ми даваш кураж?
— Нито едното, нито другото. Просто казвам, че съм ти приятел.
— Знам това още когато писа тройката на Ножаров.
— Детето ли? — той се засмя. — То беше истински подвиг. И за мен, и за него.
Преди да си тръгнем с Иван Костов, пихме кафе и нашият заместник-директор ни гледа.
— Ти си човек без бъдеще — каза той на Костов. — Няма нищо в твоята чаша. Ще свършиш като алкохолик. Ето, виждаш ли тоя тук, дето се е изплезил?
Но Костов гледаше не в своята чаша, а в чашата на Богданов.
— Да — каза той, — виждам. Един кит има тука, който се смее на един рибар с мокри гащи.
На мен Богданов ми предвеща мъки, неочаквани трудности и внезапна любов.