— Перефразирайте въпроса — посъветва ги Отговорникът със затаена надежда.
— Защо тук сме ниски, а там високи? Защо някъде сме дебели, а другаде — слаби? Защо звездите стават все по-хладни?
Отговорникът знаеше всичко това. Знаеше защо звездите са хладни, но не можеше да им го обясни в рамките на техните разбирания за звезди и студ.
— Какво представлява Законът на Осемнадесетте? Защо, когато се съберат осемнадесет на едно място, веднага се появява още един?
Обаче отговорът беше част от друг, по-обширен въпрос, а те така и не го зададоха.
Законът на Осемнадесетте създаде още един и всичките деветнадесет изчезнаха.
А Отговорникът продължаваше сам да си шепне въпроси и да им отговаря.
— Това е! — каза Морън. — Пристигнахме.
Потупа Лингман по рамото, но много внимателно, сякаш се страхуваше да не се разпадне.
Старият биолог продума:
— Хайде, да вървим.
Не искаше да губят време. Всъщност той нямаше какво да загуби.
Вървяха рамо до рамо, на единствената по рода си планета, обикаляща около звезда, която не прилича на никоя друга.
— Ето тук — Морън посочи с ръка. — Легендата е вярна. Това е трапът, в дъното на който има каменни стъпала, а те водят във вътрешно дворче. Там трябва да е Отговорникът.
Те видяха белия му екран на една от стените. Според тях беше възможно най-елементарната конструкция.
Лингман сключи пръстите на разтрепераните си ръце. Настъпи най-важната минута в дългия му живот. Щеше да разбере дали е бил прав във всички спорове и в монографиите си.
— Помни, че може би изобщо не знаем каква може да е истината.
— Готов съм! — възторжено извика Морън.
— Много добре. Отговорнико — каза Лингман със слаб глас, — какво е това живот?
Гласът прозвуча в главите им.
— Въпросът няма смисъл. Под думата „живот“ вие разбирате частен феномен, който може да се обясни само с термините на общото.
— Част от какво цяло се явява живота? — попита Лингман.
— Така зададен, този въпрос не може да има отговор. Питащият все още разглежда живота субективно, от своята ограничена гледна точка.
— Добре, тогава използвай твоята терминология — помоли Морън.
— Аз отговарям само на въпроси — тъжно отсече машината.
Настъпи мълчание.
— Вселената разширява ли се? — попита накрая Морън.
— Терминът „разширение“ е неприложим в дадената ситуация. Питащият оперира с невярна концепция за Вселената.
— Можеш ли да ни кажеш поне нещо?
— Мога да отговоря на всеки правилен въпрос, който касае природата на нещата.
Физикът и биологът се спогледаха.
— Мисля, че разбирам какво има предвид — печално проговори Лингман. — Нашите фундаментални теории са погрешни. Всичките до една.
— Това не е възможно! Науката…
— Стигнали сме до частични истини — отбеляза Лингман с отпаднал глас. — Все пак, установихме, че заключенията ни относно наблюдаваните от нас феномени са погрешни.
— А законът за най-простото предположение…
— … е само теория.
— Но животът… Той без съмнение може да ни каже какво е това „живот“.
— Погледни нещата така — замислено каза Лингман. — Да предположим, че ти попиташ: „Защо съм се родил под знака на Скорпиона, при преминаването на Сатурн през него?“ Не бих могъл да ти отговоря с астрологически термини, защото те всъщност нямат отношение към твоето раждане.
— Ясно — бавно промълви Морън. — Той не е в състояние да отговори на въпросите ни, ако оперира с нашите понятия и предположения.
— Точно така. Това е свързано с коректно поставени въпроси, а те пък изискват знания, с които ние не разполагаме.
— И от това следва, че не можем да зададем правилен въпрос? — възмути се Морън. — Не вярвам. Сигурно нещо знаем. — Той се обърна към Отговорника: — Какво представлява смъртта?
— Не мога да определя антропоморфизма1.
— Смъртта била антропоморфизъм! — възкликна Морън. Лингман рязко се обърна. — Най-после мръднахме малко напред.
— Реален ли е антропоморфизмът?
— Експериментално, антропоморфизмът може да се класифицира като: А — лъжливи истини; и В — частни истини. Но всичко зависи от терминологията на конкретната ситуация.
— Коя класификация е приложима в този случай?
— И двете.
Не се добраха до нищо по-конкретно. Дълги часове те мъчиха и Отговорника, и себе си, но истината се отдалечаваше все повече и повече.
— Така ще се побъркам! — не издържа Морън. — Пред нас е разковничето на всички тайни във Вселената, а ние не можем да зададем правилно нито един въпрос. По дяволите, откъде да знам кои са правилни въпроси и кои — не?!