След това се случи нещо още по-странно. Отвърнах му на същия език.
— Тогава се махай бързо и остави момчето.
Думите излязоха от устата ми с лекота, сякаш цял живот съм говорил този език. Всички войници се обърнаха. Онзи с момчето се намръщи. Май не знаеше как точно да реагира.
— Ако си римлянин, доста си се отдалечил от поста си — подхвърли той.
— Остави момчето — твърдо рекох аз. Не знаех дали съм римлянин, или някакъв друг, но момчето трябваше да бъде освободено.
Якият центурион ме изгледа кръвнишки, после се обърна и махна на подчинените си, след което тръгна към някаква желязна клетка на няколкостотин стъпки нататък по улицата.
Двама от хората му ме приближиха с извадени мечове. Момчето отново започна да се съпротивлява и центурионът вдигна ръка да реши проблема. Тогава му извиках отново.
— Казах да оставиш момчето. Да не си го докоснал.
Едрият мъж се обърна и на лицето му се изписа изненада, когато ме видя да стоя невредим над двамата войници, които лежаха в безсъзнание в краката ми. Той махна отново и останалите четирима римляни тръгнаха към мен. Този път центурионът не се обърна. Остана да види как първият войник замахва с меча право към мен. И как мигновено извих тялото си в синхрон с удара, заключих ръката на нападателя и ударих с длан лакътя му. Ръката му се счупи без никаква съпротива, а аз се извъртях на другата страна и забих меча до дръжката в корема му.
Следващите двама нападатели се нахвърлиха почти едновременно; единият пристъпи с високо вдигнат меч, а другият го следваше плътно, държейки оръжието си ниско. Центурионът гледаше как продължих извъртането, започнато срещу първия нападател, и как нанесох ритник в бронираните гърди на втория. Петата ми удари нагръдника и войникът отлетя назад, нанизвайки се върху меча на другаря си. Острието преряза гръбначния му стълб и тялото му рухна на земята. Мечът на третия войник все още беше забит в него.
Центурионът гледаше с изумление как вече се хвърлям към падналия. Тежестта на меча беше повлякла ръката на третия войник надолу и аз забих пета в лицето му, като моментално го проснах в безсъзнание. Четвъртият войник пристъпи колебливо и спря.
Гръмовен тропот на копита изпълни улицата и бойните викове на най-малко двайсет души раздраха странната тишина, спуснала се над този край на селото. Центурионът се обърна и се сниши, за да избегне удара с меч. Острието профуча на косъм от рамото му и конникът се понесе покрай него. Докато приклякаше, едрият мъж бутна момчето на пътя на конниците. Видях, че първият успя да го избегне, но знаех, че останалите няма да могат да го видят. Втурнах се пред препускащите животни и размахващите мечове ездачи и сграбчих падащото момче, като го изтласках към затворения прозорец на къщата от другата страна на улицата.
7.
Стъклото на прозореца се пръсна, когато тялото прелетя през него и падна тежко на асфалта пред рецепцията. Трясъкът рязко върна Шон и Лорън в настоящето.
— Какво беше това? — ахна Лорън.
Тя последва Шон до прозореца на стаята им и погледна навън — рецепционистът лежеше проснат на земята; три черни коли бяха спрели пред мотела, а до тях стояха четирима мъже, облечени в черно от главата до петите.
Мъжете бяха неподвижни и мълчаливи. С леко разкрачени крака и скрити в черни ръкавици ръце, те стояха и гледаха същото, в което се бяха вторачили Шон и Лорън. Гледаха как пребитият служител изстена, претърколи се и бавно се надигна на четири крака. Гледаха как друг мъж в черно излезе от мотела и отиде до рецепциониста, който се изправи на колене. Шон не можеше да го чуе, но езикът на тялото беше ясен — служителят ги умоляваше, клатеше глава и разперваше безпомощно ръце. Мъжът в черно застана точно пред него и вдигна ръка към главата му. И тогава Шон го видя. Мъжът сякаш сочеше с пръст рецепциониста, но това не беше пръст. Последваха два кратки проблясъка и служителят падна. Мъртъв.
— По дяволите! — възкликна Шон.
Лорън се взираше мълчаливо.
Останалите мъже се раздвижиха. Двама отидоха при тялото и го претършуваха, вадейки дребни вещи от джобовете му. Други двама тръгнаха към вратата на първата стая и я изритаха. Този път Шон и Лорън не видяха проблясък, но чуха писък на жена и вик на мъж. И двата звука бяха заглушени от силното Бам! Бам! на пистолети.