— След половин час? — изтърси Шон.
— След половин час — повтори гласът и продължи: — При портите ще видите мургаво момче с черна коса и шапка на „Каролинските пантери“. Приближете го и то ще ви даде нещо. Ще знаете какво да правите с него. Вземете предмета със себе си в Пакистан. Утре в стария град на Пешавар, в шест часа, на върха на сянката на крепостта Бала Хисаар ще се срещнете с един американец. Ще го познаете. Името му е Алън Джонстън и той ще ви отведе там, където трябва да бъдете. Приятелите ви ще са взели плейъра, но няма да го давате на свещеника. Трябва да го донесете в Централата.
— Чакайте малко, кой сте вие и какво…
— Не ме разпитвай, Шон — прекъсна го гласът, чийто тон смущаващо приличаше на тона, с който го мъмреше баща му. — Прави каквото ти казвам и ще се радваш на дълъг и щастлив живот с Лорън. — Мамка му! Откъде знаеше за Лорън? — Трябва да убедиш свещеника да дойде с теб и да си мисли, че ще получи плейъра, но няма да му го даваш. След като види устройството и гледа отново диска с Наполеон, му кажи, че трябва да дойде с теб в Централата, ако иска да разобличи Льоклер пред папата. Можеш да му разкриеш, че аз съм ти казал това, но едва след като пристигнете в Пешавар заедно, иначе няма да се съгласи. Съветвам те също да се държиш достатъчно близко до Дейвид и Шон, за да чуеш част от разговора им, тъй като този път може да откриеш повече неща в него.
Връзката прекъсна.
— Какво каза той? — попита Лорън, когато видя изражението на Шон.
— Той… ъъъ… ще се срещне с нас. След половин час при Големия цирк. Отец Джовани, можем ли да стигнем дотам за половин час?
Джовани се усмихна и каза нещо на италиански на шофьора. Сирените и светлините изведнъж оживяха и линейката полетя по улиците на града, за да спаси не един живот, а милиони.
70.
Шон Стрикленд спря пред величествените руини на бляскавия някога Голям цирк. Камъните му говореха за вековете, през които е бил на върха на славата си, и Шон мислено се върна във времето, когато тълпите са държали римски монети вместо фотоапарати. Представи си звуците, рева на десетките хиляди, събрали се за зашеметяващите надбягвания с колесници. Представата оживяваше в съзнанието на Шон, докато се взираше в масивната структура, способна да побере почти четвърт милион души.
Той си проби път през тълпата туристи и местни жители. Пред портата седеше момче на около дванайсет години с познатата шапка на „Каролинските пантери“ — шапката на любимия футболен отбор на Шон.
Шон небрежно приближи. Момчето приличаше на италианче.
— Bon journo! — Момчето не повдигна глава, а протегна ръка към него. Държеше нещо. Шон взе предмета и го загледа, а момчето стана и се отдалечи, изчезвайки в тълпата.
Шон претърколи предмета в дланта си, обърна се и се върна при чакащите го Джовани и Лорън.
— Е? — попита Лорън.
Шон протегна ръка. На дланта му имаше голям, вкусно изглеждащ орех.
Джовани направи няколко обаждания, преди да напусне Рим, и Шон беше раздразнен, че не разбира какво казваше по телефона. Реши, че когато всичко приключи и се прибере у дома — стига този ден да настъпи наистина — ще се постарае да научи един-два чужди езика.
За трети път през последните две седмици Шон измина пътя от Исламабад до Пешавар. Разликата този път бе, че го правеше в компанията на Лорън и Джовани. Лорън бе с него и той знаеше, че щом е така, е способен да понесе всичко. С изключение на това да я изгуби отново. Пък и бе въоръжен със знание. А знанието беше сила.
Пристигнаха в хотела, където беше оставил шофьора. Срещна се за кратко с наемниците, които му дадоха куфарчето с плейъра на Дейвид и получиха последната част от парите си. Когато го попитаха дали иска да види пленниците, Шон отказа и добави, че знае, че са добре. Знаеше също, че кучите синове, които едва не ги бяха пребили до смърт, скоро ще бъдат затрити от американски военни, но пропусна да спомене тази подробност.
Разговорът с Джовани не мина толкова гладко. Италианецът се вбеси, че са го измамили, било то и за толкова кратко.
— Как така не мога да го получа? Дадох ви контакта си, вие ми давате плейъра! Такава беше уговорката.
— Зная. Съжалявам. Но именно вашият контакт ме инструктира така. Каза, че ако искате да спрете Льоклер, трябва да дойдете с нас в Централата.
— Да дойда с вас? Аз? Да ида в Централата? Ами… — Джовани замълча, после се усмихна. — Да, сега разбирам, че може да е от полза, но не биваше да ме лъжете. Лъжата е грях, нали знаете.