— Щяхте ли да дойдете с нас в Пакистан, ако ви бях казал, че няма да можете да се върнете с плейъра?
— Ами, предполагам, че не. Добре.
— Освен това спасихме живота ви — добави Лорън.
— Да, скъпа, така е. Май не би трябвало да съм ви ядосан. В края на краищата, винаги съм искал да посетя Централата. Как ще я намерим?
— Ще следваме.
— Кого ще следваме?
— Мен. Предишната ми версия, моя червен аз. Но първо трябва да се срещна с Алън Джонстън и да му дам това — каза той и извади ореха от джоба си. Вкара нокът в цепнатината и го отвори. После извади листа с превода, сгъна го точно по начина, по който го беше намерил, и го постави вътре, след което затвори капсулата.
Лорън го погледна със съмнение.
— Значи това нещо ще остане в стомаха ти и ще предпази хартията?
Шон кимна.
— Нещо ме смущава — намеси се Джовани. — Ако това е листът, който сте намерили, след като са ви пратили в миналото, и сега го слагате в ореха, за да бъде погълнат от по-ранната ви версия, това не означава ли, че… искам да кажа…
— И аз си мислих за същото — рече Шон. — Нарича се затворен времеви кръг. Получавам листа от орех, който аз самият давам на себе си, за да получа листа, и така нататък. Истината е, че не зная. Това означава, че хартията в ръцете ми е безкрайно стара. Но пък изглежда доста добре, нали?
— Това просто не може да се случи! — възкликна Джовани. — Когато ми показахте текста, едно от обажданията ми беше нареждане да ми пратят копие на превода. Отговориха ми, че такъв документ не съществува. Направо ми се завива свят.
— Много от тези неща докарват световъртеж.
Бяха приближили внушителната крепост. Построена през шестнайсети век от Бабур, първия монголски завоевател на района, крепостта имаше огромни бойници и валове, които се издигаха над града. Сянката й бе дълга и им отне повече време, отколкото предполагаха, за да намерят върха й точно в шест вечерта. Оказа се, че той пада върху малка пейка на един площад.
— Алън Джонстън? — попита Шон и седна до плешивия мъж със слънчеви очила и зелена шапка, който продължи да хвърля хляб на накацалите пред него гълъби. Позна военния.
— Точно така, синко. Капитан Алън Джонстън. Носиш ми хранителните съставки, нали?
Шон му даде ореха.
— Добре тогава — каза морският пехотинец. — Аз също имам подарък за теб. — Той подаде на Шон кафяв пакет. — Трябва да се замъкнеш заедно с приятелите ти до Хибер. Нашите момчета ще ударят патаните в девет сутринта. Ще откараме пленниците до уреченото място и после ще се върнем за вас. По това време ще бъде доста оживено, така че трябва да стоите далеч от мястото за засада, иначе ще ви застрелят веднага щом ви видят. Разбираш ли, синко?
— Да.
— Добре. Вътре има карта. С кръстче на нея. Бъдете там в осем и половина сутринта. Хората ми ще ви откарат там, където трябва да бъдете.
Шон взе пакета. Вътре имаше малък 9-милиметров глок — черен, матов, с пълнител за десет патрона.
71.
Шон и Лорън се събудиха от неспокойния си и неудобен сън, когато на прозореца на комбито се почука.
Шофьорът, на когото Шон бе платил така щедро, им беше продал колата си за двойно по-висока сума от реалната и Шон с готовност му беше дал парите. Сега очертаната на слънцето фигура, от устата на която излизаше пара, им направи знак да излязат и посочи пътя.
— Чувам колата. Май вече са ни подминали. Най-добре да… изгреете, така ли се казваше? — подкани ги Джовани.
Още сънени, тримата се втурнаха в студения въздух нагоре по камънаците. Шон още страдаше от раните си, така че Лорън го изпревари. Накрая тя заобиколи една скала и видя голям бронетранспортьор, който се отдалечаваше.
— Хей! — изкрещя тя и размаха ръце. — Хей! Чакайте!
Войниците обаче бяха твърде далеч и шумът на двигателя заглушаваше думите й.
— Отиват си! — извика Лорън на Джовани.
Без да каже нито дума, свещеникът бръкна в якето си, извади малък пистолет, провери дали предпазителят е сложен и го метна във въздуха. Лорън го улови.
— Предпазителят е отляво! — извика запъхтяният свещеник.
Лорън се прицели възможно най-внимателно и дръпна спусъка. Бяло облаче се вдигна от един камък до машината и тя спря. Лорън стреля отново и вратите на бронетранспортьора моментално се отвориха и навън се изсипаха войници, които бързо заеха позиции зад околните камъни. Лорън пусна пистолета и размаха енергично ръце.