— Ако искат книгата, нека просто си я получат — остро рече Лорън.
Мисълта беше хрумнала и на Шон, но я беше отхвърлил.
— Видя ги как действат. Сигурно са застреляли рецепциониста, защото се е правил на интересен, а после убиха всички в мотела. По дяволите, застреляха дори парамедиците. Не мисля, че ако им дадем книгата, ще спрат и ще пощадят живота ни.
Лорън разбираше, че е прав. Шон замълча. Чувстваше се по-уверен в действията си. Макар да изглеждаше абсурдно да чете, докато ги преследват, Лорън знаеше също, че преследвачите им няма да се откажат. Дневникът вероятно бе единственият им шанс да се измъкнат. Поне засега бяха извън обхвата на пистолетите им.
— Чети на глас, става ли? И се дръж здраво. — Очуканата линейка се носеше по планинския път с дива скорост. Другата кола ги преследваше на около четиридесет и пет секунди зад тях. Приближаваше.
Лорън запали вътрешното осветление и отвори книгата. Очите й бяха пълни със сълзи. Тя ги избърса и се съсредоточи върху думите.
8.
— Добре ли си? — попитах момчето. То плачеше и лицето му бе цялото в синини, но кимна. — Мишка? Ти ли си Мишка?
Момчето отново кимна, докато го хващах за ръка и му помагах да се изправи на крака, а парчета от дървения капак на прозореца паднаха на пода около нас. Колибата, в която се намирахме, приличаше на склад. Гръмовният рев на битката изпълваше улицата. Които и да бяха конниците, те се сражаваха с римляните — размахваха мечове, посичаха и ритаха, не бяха така опитни като противниците си, но имаха значително числено превъзходство.
Издърпах момчето на улицата и го поведох в посоката, от която бях дошъл. То ме следваше с накуцване, но се движеше доста бързо, пришпорвано от безпокойството и възбудата от неочакваното спасение.
Не след дълго стигнахме мястото, където лежаха родителите му. Битката се беше изместила от тази част на селото и хората по околните улици се грижеха за ранените и оплакваха мъртвите. Когато приближихме, жената изплака и разпери ръце. Момчето забрави куцането си и се втурна в обятията на майка си. Лежащият на земята баща се пресегна и придърпа сина си към себе си. Стоях там и ги гледах, доволен да съм само зрител.
При вида на толкова убити и ранени се почувствах длъжен да помогна. Оставих момчето и баща му в тяхната кървава и радостна прегръдка и направих каквото можах за хората, които бяха най-близо до мен. Една от жертвите беше момче на не повече от шестнайсет, посечено с целенасочени удари. Друг, мъж на около трийсет, лежеше до момчето, все още стиснал в мъртвата си ръка грубо сечиво, нещо като градинска лопатка. Това бе инструмент на земеделец, а не на воин. Превързвах доколкото можех раните на пострадалите и продължавах нататък.
Докато закрепвах шина за крака на един мъж, усетих нечия ръка върху рамото си. Обърнах се и видях бащата на Мишка, облегнат тежко на сина си. Той ми даде знак да го последвам.
— Страннико, ти спаси сина ми. Не мога да ти се отплатя, но сега трябва да влезеш вътре. Войниците всеки момент ще се върнат.
И наистина, тъкмо изрече думите, когато на ъгъла настана внезапна суматоха. Един римски войник отбиваше атаките на двама противници, които го нападаха с безмилостна жестокост.
Последвах Мишка и родителите му към входа от другата страна на улицата, докато сражението приближаваше. Изтичах обратно, за да отнеса един ранен в къщата, докато други, които можеха да вървят сами, ни следваха. Щом се озовахме вътре, затръшнахме дървената врата и я залостихме.
— Зилотите дойдоха — каза бащата на Мишка. — Те се бият срещу римляните, а пък римляните стоварват гнева си върху нас.
В този момент чух тропот на копита покрай вратата и групата в къщата се дръпна назад. След като звукът отмина, мъжът заговори отново.
— Ти спаси сина ми, погрижи се за приятелите ми, а аз не те познавам. Как ти е името?
Помълчах и накрая реших да се придържам към вече казаното.
— Саул. Името, ми е Саул.
През следващите няколко дни, след като зилотите отбиха римската атака, научих повече за това къде съм. Намирах се в малко село в Палестина. Това ми се струваше уместно, но не знаех защо и предположих, че Палестина сигурно е родната ми страна. Хората бяха смесица от евреи и араби, но цялата област се намираше под римска окупация.