— Суууупер — успя да произнесе Дейвид, който продължаваше да гледа мъжа пред себе си.
— И тъй, правило номер едно — никакво докосване — продължи д-р Блек. — Правило номер две — аз винаги съм прав. Каквато и оригинална мисъл да ти е хрумнала, тя е била първо моя, в буквалния смисъл. Няма нищо, което можеш да измислиш или научиш, което да не съм измислил и научил преди теб.
— Но аз…
— Дейвид, слушай, защото го казвам само веднъж — преодолей арогантността си и го приеми. Трябва да приемеш каквото ти казвам, защото имаш толкова за учене, че не можеш да си представиш. За твое щастие, първото, което ще научиш, е за нашето ускорено обучение и технологии за неврално програмиране. Но преди това… — Д-р Блек се обърна към един от охранителите в кръга около тях. — Ерик, заведи нашия приятел да вземе душ и му намери нови панталони.
Дейвид понечи да протестира, но си даде сметка, че точно в момента не е в положение да води разговори и да задава въпросите, които умираше да зададе. Докато се отдалечаваше, той се огледа и си спомни, че амбицията му през последните шест години е била да се срещне с човека, разработил кодека, който бе разбил неотдавна. Беше обхванат от емоция, която не си бе позволявал да изпитва много пъти досега. Изпълни го рядко, топло чувство, че той е в основата на всичко това. Той беше изобретил кодека, който така го бе изумил. Изпитваше необуздана гордост, страхопочитание и почуда, като едва не се пръсна от гордост при мисълта, че има пръст във всичко това. После си спомни, че току-що е намокрил гащите.
— Така — поде Шон, докато гледаше след отдалечаващия се Дейвид. — Отец Джовани. Радвам се, че най-сетне сте тук.
Той се обърна към свещеника.
— Направо не мога да повярвам, че това сте вие — рече свещеникът. Разбира се, беше виждал лицето на Шон, при това от години. Този човек беше единственият му контакт с Обществото за световна историческа достоверност. Този човек, който винаги бе говорил за Обществото като за голяма организация, на която Джовани предаваше информация, за да получи решение — този човек беше Обществото. Джовани никога не се беше замислял много по въпроса, но сега разбираше. Сега си даваше сметка колко хитроумен е бил той.
Шон сякаш прочете мислите му.
— Така е по-лесно да се пази тайна — подхвърли с усмивка той.
Изражението на Джовани се промени, когато осъзна с каква огромна задача се беше нагърбил Шон. След това проследи мисълта. Шон беше човекът, който решаваше в Обществото, което означаваше, че по своя воля е общувал с Льоклер. Имаше пръст в някои нечувани актове. Джовани не разбираше това.
— Отче, през годините ни оказахте пълна и всеотдайна подкрепа. Много съм ви благодарен за помощта ви.
— Но аз бях премахнат като ваш контакт с Ватикана. Сега имате вземане-даване с човек, за когото ви уверявам, че преследва единствено своите интереси. Той се интересува единствено от установяването на нова църква, неговата църква, и иска да започне война, в която ще загинат милиони. Той е убивал хора. Опита се да убие мен и вие самият предотвратихте това, но имаше и други. Това са неща, за които е трябвало да знаете, убийства, които не сте спрели. Убийства, в които сте били съучастник…
Шон усети погледа на Лорън върху себе си и когато заговори, го направи предпазливо.
— Отче, през последните две десетилетия бях в положение, в което не е бил никой друг. Вярно е, че след смъртта на светия отец папа Николай знаех, че ще бъдете отстранен като официален говорител на Ватикана. Бях наясно също, че ще трябва да имам вземане-даване с Льоклер. Работата е в това, че Льоклер не знаеше, че аз го познавам. Той внедри двама свои хора в програмата ни за набор на военни, които трябваше да откраднат списъка с наши агенти и да убият Пилат. Той поръча убийствата на много хора и е вярно, че аз знаех за тях. Вярно е също, че не ги предотвратих.
Лорън отстъпи малка крачка назад от съпруга си. Реалността, че този човек е имал цял живот без нея, започваше да се проявява.
— Всичко това е вярно. Не мога да ви опиша нито на вас, нито на когото и да било какво е да знаеш, че ще се случи нещо ужасно. Да го знаеш с абсолютна сигурност, да имаш възможността да направиш нещо и да избереш да не го правиш. Но за мен тези неща са в миналото. Те са в моето червено време, както го наричаме тук. Те се отдалечават. За мен те вече се бяха случили и затова не бих могъл да се намеся, дори това да означаваше, че ще гарантирам случването им.