Джовани пое дълбоко дъх и тръгна към Ватикана. Беше рано и слънцето тъкмо започваше да се показва над най-високите хълмове на града, когато мина през портите.
— Имам среща със светия отец — каза той, когато приближи папския шамбелан.
Мъжът вдигна очи и се усмихна.
— А, отец Джовани, той ви очаква. Моля, влизайте.
Джовани продължи, понесъл обикновено на вид сребристочерно куфарче. Вървеше по коридори, които бе научил наизуст през последните трийсет и три години, но които сега му изглеждаха различни. След като мина през формалностите пред покоите на папата, той прекрачи прага с увереност и целенасоченост.
Кардинал Йозеф Мюлер, избран като папа Пий XIII, седеше сам зад голямо махагоново бюро с химикалка в ръка. Предпочиташе да пише по-голямата част от кореспонденцията си и после да я дава на секретаря си да я вкара в компютър. Сега подготвяше речта за оттеглянето си. Той погледна над тънките рамки на очилата си към приближаващия свещеник.
— А, добре дошъл, Винченцо! — поздрави папата на италиански. — Радвам се да те видя. Отдавна не сме се срещали, нали?
— Да, свети отче.
— Моля те, Винченцо, няма нужда от тези обръщения.
— Съжалявам, Йозеф, но това, което имам да ти кажа, изисква наистина да бъдеш лидерът, за какъвто си избран. Всъщност никога не е имало момент, в който божествената непогрешимост на папата да е така належаща.
Мюлер остави химикалката, когато чу тона на приятеля си.
— Какво има? — попита папа Пий.
В отговор Джовани остави куфарчето на бюрото и го отвори.
— Какво е това? — попита Мюлер.
— Свети отче, моля за няколко минути от времето ви, за да ме изслушате. Моля да ме изслушате напълно, преди да произнесете тежката си дума — поде Джовани. — Това, което имам да ви кажа и да ви покажа чрез това устройство на масата, изисква да бъдете непредубеден и да сте готов да приемете някои предизвикателни идеи. Мисля, че то ще бъде най-важното нещо, случвало се в живота ви досега. — Джовани замълча за момент. — Да, много непредубеден. Мислите ли, че можете да го направите?
От много години не бяха разговаряли с Мюлер по този начин и думите на Джовани ангажираха напълно вниманието му. Папата отмести черновата на речта и сплете пръсти на бюрото си.
— Моля, Винченцо, слушам те.
Винченцо Раул Джовани започна и през следващите дванайсет часа имаше пълното внимание на папата. Всички други срещи бяха отменени или отложени. Когато Джовани излезе от папските покои в осем часа вечерта, слънцето хвърляше плътна червена светлина през прозорците. Джовани тръгна по коридорите, разминавайки се с други духовници с чувството за изпълнен дълг. Вече знаеше как се е чувствал Шон Стрикленд, когато му беше предал диска. Да знаеш, че си изиграл успешно ролята си в нещо огромно, носеше невероятно облекчение и задоволство.
Когато зави на ъгъла и излезе в един от богато украсените коридори на долния етаж на главното крило, Джовани видя кардинал Франсоа Льоклер да върви срещу него. Следваха го двама асистенти, единият от които записваше бележките му за проповед, посветена на расовата толерантност. Кардиналът говореше, без да поглежда към по-младия свещеник. Когато вдигна очи, млъкна и замръзна на място.
Към него крачеше призрак. За миг хиляди факти преминаха през ума на французина. Колата беше напълно унищожена; агентът му беше докладвал, че Джовани получил ужасни изгаряния и бил откаран мъртъв в линейка. Льоклер бе пратил „посетители“ в местните медицински заведения, за да се увери, че работата е изпълнена, но не успяха да открият болницата, в която е бил приет Джовани.
И сега Льоклер разбираше защо.
Джовани продължаваше да приближава, появата на Льоклер в другия край на коридора не разколеба нито за миг крачката му. След кратка пауза французинът също тръгна напред. Намираха се само на шест метра един от друг, когато погледът на Льоклер разсеяно се спусна по ръката на италианеца до куфарчето, което носеше. Кръвта му се смрази. Как беше успял? Плейърът бе на сигурно място в личния му сейф… нямаше начин италианецът да носи същия куфар, но той изглеждаше идентичен с неговия. И какво правеше Джовани в тази част на Ватикана? Кабинетът му бе извън…
Накрая събра две и две.
Папата.
Джовани беше дошъл да се срещне с папата. Но как? Нямаше какво да му покаже — дискът не беше намерен, а Мюлер трябваше тази вечер да обяви намерението си да се оттегли.