Беше около пет и половина в неделя и мачът, който Шон беше пуснал да тече по телевизията, представляваше особен интерес за него. Срещата бе част от първото първенство за Световната купа от повече от десетилетие, чийто резултат не знаеше.
Въпреки това реши да заложи, най-вече заради тръпката, че може да изгуби. Не се нуждаеше от парите. Не, никога повече нямаше да се тревожи за пари. Никога.
От известно време не беше чувал резултата и може би това го накара да иде в дневната и да провери какво не е наред. Онова, което видя, го накара да зяпне и парчето ябълка падна от устата му.
78.
Осемгодишният Диего Мануел не го свърташе на едно място, докато седеше с родителите си в чакалнята на болницата в Кито. Не от скука, а защото бе погълнат от онова, което ставаше на телевизионния екран. Беше толкова развълнуван, че не можеше да стои мирен. Родителите му бяха зяпнали екрана и това продължаваше вече два часа. Същото се отнасяше и за всички останали в чакалнята. От началото на програмата никой от пациентите не беше натиснал бутона за повикване, никой не беше се оплакал от нещо. Всички седяха и гледаха, забравяйки поне за момента различните си болежки.
Отначало на Диего му беше харесало заради екшъна. Започна да следи предаването веднага щом мъжът започна да се бие с лъвовете. Причината обаче беше повече заради начина, по който бяха направени снимките. Никога не беше виждал нещо подобно. Имаше чувството, че изживява събитията. Не му хареса, когато бичуваха тъжния човек. Искаше да се извърне, но не го направи. Очакваше баща му да му каже, че не бива да гледа заради прекалено многото насилие, но той не го направи. Докато гледаше, хората от екрана говореха на испански.
Елизабет Джоунс мразеше телевизията. Мразеше новините, които носеше тя — като тази сутрин, когато чу за онази ужасна трагедия с кардинала, хвърлил се от покрива на Папския дворец във Ватикана. Казаха, че бил французин, а тя не харесваше французите. Не харесваше също германци, черни и азиатци. Особено не харесваше телевизията, но днес беше различно. Днес се случваше нещо, което никога не бе виждала по британска телевизия, и то грабна цялото й внимание. Беше изпуснала метрото за работа, защото колкото и да се опитваше, просто не можеше да се откъсне от екрана. Продукцията несъмнено беше британска, но толкова свежа и нова и така завладяваща. Опита се да се обади и да предупреди, че е болна, но телефонът й непрекъснато даваше заето.
Мияко Мацуи лежеше до любовника си. Тадака Ямишита беше човекът, за когото трябваше да се омъжи, сигурна беше в това. Беше от добро семейство, имаше почтена работа като инвестиционен банкер и живееше в апартамент на трийсет и втория етаж в центъра на Токио. Тя обожаваше да остава при него през уикендите, защото гледката към нощния град неизменно я прелъстяваше. Сини, зелени, червени и жълти цветове образуваха пъстър тапет на живот и енергия. Особено обичаше плоскоекранния телевизор с диагонал сто шейсет и четири сантиметра. Беше поставен при прозореца, обкръжен от размазания фон на нощното небе. Обикновено гледаха някой филм след любенето, но тази нощ даваха нещо изумително. Доколкото можеше да прецени, актьорите бяха американци, но говореха перфектен японски. Отдавна не беше виждала японска продукция, в която са изсипани толкова много пари, но новата техника беше невиждана досега, а тя знаеше, че японските аниматори и създатели на филми са прочути с това. Тя се сгуши в Тадака и се заслуша със страхопочитание в онова, което се казваше.
Греъм Фонтейн беше сам в една пещера в покрайнините на Йерусалим. Седеше и мислеше там вече близо два часа. Връщаше се отново и отново към събитията от предишните няколко дни. Железните шипове бяха забити в дланите на мъжа, а не в китките, както предполагаха някои учени. Беше валял дъжд — нещо, което никой не бе отбелязал; цялата нощ валеше и имаше гръмотевици.
Майка му беше там заедно с другите му последователи, но стражите ги държаха на разстояние. Греъм беше взел копието, което бе пронизало мъжа в хълбока. Римлянинът го беше оставил на един камък, докато помагаше да свалят тялото, и Греъм го бе взел и го бе счупил на три части, за да го скрие под туниката си.