— Хей! Как е ученето? — попита Шон, докато го въвеждаше в стаята.
— Ах, човече… невероятно е. Не мога… Нямах си представа. Искам да кажа, ти си невероятен… Не мога… — запелтечи Дейвид.
— Спокойно! — Шон дружески го сръчка в ребрата. Инженерът се дръпна и влезе да види къде живее Шон. Скромна и в същото време удобна къща в Северна Каролина. През последните няколко месеца Дейвид учеше и живееше в Централата и това бе първото му излизане навън.
Беше смутен да се срещне с този нов Шон, когото не познаваше. Човекът, който беше работил с по-старата версия на самия себе си, за да постигне нещо нечувано в човешката история… и какво беше най-голямото му желание? Да яде пуйка с жена си и приятелите си.
Всички насядала, след като поздравиха Лорън и я похвалиха за пиршеството, което им е устроила. Поздравиха я и за новината, че семейство Стрикленд ще има нов член в близко бъдеще.
Шон се извини и стана, за да изключи звука на телевизора…
— … толкова много вярно или невярно. Онова, което наричате наука, е метод. То е начин да се проверяват неща, начин да се описват. То е структура, която ви позволява да изучавате и да продължавате напред. Вземете средата, която избрах аз, за да отправя посланието си към света. Науката ще каже, че има червени, зелени и сини точки, които се събират заедно, фосфори, осветени от катоден лъч с различен интензитет, или течни кристали, показващи един от краен брой нюанси на пикселите. Религията пък ще се дръпне от екрана и ще каже „Това е лице“. И двете са прави, но гледат различни аспекти на едно и също нещо. Нещата са такива, каквито са; единствено описанието и разбирането им се променят. Когато…
Шон изключи звука. Беше гледал предаването и знаеше, че ще го гледа отново. Върна се на мястото си на масата. Засега щеше да се наслади на вечерта с приятелите си. Вечер, през която нямаше да знае за какво ще бъде разговорът, нито какво ще се случи. Вечер, в която всичко беше възможно. Едно обаче бе сигурно — „второто пришествие“ беше дошло подобно на крадец в нощта. Предаването се излъчваше едновременно по целия свят. И то така, че всеки да го чуе на собствения си език и да го разбере. Шон знаеше, че е изпълнил своята част и че кръгът се беше затворил. Знаеше, че утре светът ще бъде различно място.