— Какво? — Шон рязко се върна в действителността.
— Така пише. Момент, ще ти го прочета:
Уважаеми господин Стрикленд,
Официално Ви каня да изнесете лекция на годишната ни конференция на световните разработчици, която ще се проведе на 14 юни в Кеймбридж. На нея ще бъдат представени най-новите постижения и теории в науката и след като получихме статията ви „Дупки в пространството“, смятаме, че сте отличен кандидат за основната презентация на форума.
Ако приемете предложението ни, моля да се свържете с офиса ни през работно време.
Разходите ще бъдат поети от университета, а самолетните билети са резервирани и очакват Вашето потвърждение.
Очакваме с нетърпение да получим Вашето потвърждение и да Ви видим лично на 14 юни.
Искрено Ваш,
— … следват телефонни номера и адрес — завърши Лорън.
Мълчание.
— Шон? Шон, на линия ли си?
Зави му се свят и макар че се мъчеше да заповяда на устните си да се размърдат, те не реагираха.
— Шон? Това е добре, нали? Кеймбридж е едно от местата, на които изпрати труда си, нали?
— О, да. Определено е добре — най-сетне успя да отговори Шон. — След двайсет минути съм у дома. Трябва да…
Но той вече не мислеше за телефона — беше затворил. Обърна се бавно и погледна надолу към канцеларията. Професорът, който бе пратил писмото, беше човек, на чиито трудове Шон се възхищаваше. Отдавна следеше подкастовете1 му, но статията, която се споменаваше в писмото, беше пратена в Кеймбридж преди повече от седем години. В момента Шон не беше в състояние да осъзнае колко странно е това.
Трябваше да… какво? Да, трябваше да намери някого да му поеме часовете, а и нещо за ябълки… дали Лорън още искаше да прави ябълков пай? Щеше ли да му се разсърди, ако не донесе ябълки? Шокът от обаждането съвсем го беше извадил от равновесие.
— Гладис, май ще трябва да ми намериш заместник за няколко дни — каза той, докато минаваше покрай канцеларията на път към колата си.
Дребната жена с трифокални очила вдигна очи от екрана, в който се взираше.
— Добре ли спиш, Шон? Изглеждаш ми уморен. Не се ли чувстваш добре?
— Ъъъ, да. Изобщо не съм добре.
2.
Шон наби спирачки в алеята пред къщата. Пътуването му бе дало известно време да смели информацията и да я проумее.
— Лорън! — изрева той, докато нахълтваше през вратата. Откри я във всекидневната, наведена над два отворени куфара и сгъваща чифт джинси. Шон бързо се събу, плъзна се драматично по дюшемето и спря с разперени ръце пред нея. — Забравих ябълките!
Тя го погледна, разсмя се и се хвърли към него да го прегърне.
— Ох, миличък, толкова се гордея с теб! Ще си прекараме чудесно. Никога не съм излизала от щата, а сега отиваме в Англия!
Той привлече дребничкото й тяло към себе си и я целуна страстно. И едва тогава осъзна какво беше казала току-що.
— Ние ли? — Погледна надолу към нея, като я държеше за раменете, и се взря изпитателно в очите й. Тя цялата сияеше.
— Разбира се, че ние! Да не си мислиш, че ще пропусна шанса да ида в Англия? Да пазарувам в Сохо и Найтсбридж, да се возя на червените автобуси, да видя Биг Бен, а може би дори да посетим Бъкингамския дворец?
Шон погледна над главата й и видя двата отворени куфара на канапето, до тях лежаха паспортите им. Както и очакваше, единият беше пълен със спретната купчинка от стандартното му облекло — едноцветни тениски, джинси и две ризи за „специални“ случаи, както казваше тя. Вторият куфар бе кажи-речи празен, но до него беше натрупан почти половината гардероб на Лорън.
— Ъъъ… — Той се освободи от обятията й. Оказа се трудно да я погледне в очите, докато говори. — Знаеш, че най-много от всичко бих искал да дойдеш с мен, но просто не можем да си позволим самолетните билети до Англия. Дори аз не съм сигурен дали ще пътувам. Трябва да се обадя, за да потвърдя и да видя дали ще успея да хвана полета.
— Всичко е готово! Запазиха ми място до твоето. Няма да плащаме нищо.
Шон леко наклони глава и я погледна скептично.
— Да не би да си се обадила в университета?
— Обадих им се веднага след като звъннах на теб. Е, може би малко преди това, но важното е, че всичко е уредено. Макар да изглеждаха малко озадачени, защото жената беше останала с впечатление, че сме потвърдили миналата седмица. Както и да е, имаме билети за полет от Шарлот довечера.
1
Асинхронно предаване, излъчвано по интернет и достъпно за сваляне като аудио или видеофайл. — Б.пр.