— Имали са си основания. Строго погледнато, един случай повече или по-малко на гонене на духове е без значение, Но съдебният процес може да бъде използван като прецедент. Ти в известен смисъл си адвокат, Уилсън, разбираш какво искам да кажа.
— Като прецедент ли? — За миг Уилсън го изгледа с увиснала челюст, а после очите му се разшириха от ужас.
— Виждам, че си ме разбрал — кимна Никълс, — Отсега нататък в този щат — а по силата на клаузата за пълна вяра и доверие в Конституцията във всеки щат на страната — един дух има законно право да обитава някоя къща!
— Боже господи! — възкликна Уилсън и се разсмя — приглушено и дълбоко.
Харли зяпна Никълс.
— Кажи ми най-после — прошепна той, — честно… каква е твоята роля във всичко това?
Никълс се усмихна лъчезарно.
— Помисли малко — безгрижно каза той. — И ще разбереш.
Помириса още веднъж виното си, остави внимателно чашата…
И изчезна.