— Глупави наемници — изсумтя Йара. — Нима може да се вярва на празни обещания! Аз не бих повярвал!
Вълкодав едва не се изтърва, че подобни думи звучат като упрек към собствения баща на момчето, който също е бил подмамен от лъжливи обещания и доверчиво тръгнал към Змейската диря, без да поразпита преди това що за място ще обитава. И накрая попаднал в кажи-речи същата клопка, в която се озовали злощастните сегвани преди два века. Само дето те, за разлика от клетия планинец, не помъкнали със себе си към смъртта жените и децата си.
— Те неправедно живяха — каза Вълкодав, — но загинаха честно и храбро, без да се отметнат от клетвата си. Затова до ден-днешен пеят за тях.
— Надявам се — мечтателно проговори Йара, — да успея да стана воин, когато тръгнем на поход да изколим шаните. Ние няма да постъпим като тези наемници. Нас никой не ще надхитри!
Вълкодав премълча. Не му харесваше какви ги приказва момчето. Момъкът с арфата сякаш подслуша неговите мисли и довърши баладата:
Щом утихна гръмогласното пеене, Йара попита:
— Всички ли са загинали? Никой ли не оцелял?
— Никой — каза Вълкодав.
— А какво станало после, след боя?…
— Ела, аз ще ти разкажа, момче! — повика го Левзик на нарлакски. — Няма какво да слушаш измишльотините на някакъв си вянин!… Какво му разбира тиквата от сражения!
— Давай, Левзик! — подкрепи го Гарахар. — Ти по-арно ще излъжеш!
Йара стъписано погледна към Вълкодав, който сви рамене — иди, щом искаш. Момчето даже не заобиколи пейката, а като пъргаво гущерче се промуши под нея и чевръсто изпълзя между нозете на сегванина, с което предизвика добродушен смях у околните гребци. Нямаше откъде да знае, че без да иска, изпълни ритуала за приемането му в сегванско семейство. Само дето на мястото на гребеца трябваше да седи най-възрастната жена от рода.
— Онези момци наистина погинали до един — подхвана рижият Левзик. — Мога да ти изредя имената им, защото братът на един от тях е бил мой прапрадядо. Само не помним как се е казвал вождът, който ги хвърлил под вражеския удар. Той е бил лош кунс, без късмет, а значи излишно е да пазим името му. Старците казват, че се канел да завладее още някой и друг град и да основе малка собствена държава, като полека-лека завоюва цял Халисун. Кой знае, навярно би успял, тогава е бушувала голяма война и никъде не е имало здрава власт. Но станало така, че умрял внезапно само половин година подир възпятата битка. И хората казали, че смъртта му била странна. Какво мислиш, момче, какво го е сполетяло?
— Ръката на твоя прадядо — твърдо заяви Йара, — това го е сполетяло! Ръка, въоръжена за мъст! Прадядо ти и другите роднини на онези, които той предал на смъртта. Това е кръвнина и вие, сегваните, така съм чувал, винаги търсите сметка на предателите!
Левзик и околните гребци пак избухнаха в смях.
— Само да ти избелим червеното дупе с кравешки тор, и от теб ще стане отличен сегванин!… — каза Гарахар. Йара се усмихна поласкан.
— Ние наистина търсим сметка — продължи Левзик. Веслото в ръцете му не спираше да се забива и да излита над синята вода, заораваше в снагата на морето, ръсеше едри капки, тласкайки тежката гемия напред. — И тогава подирихме. Не е било лесно, защото вероломният кунс не пущал в дома си сегвани. Тогава ние сме събрали пари и сме наели убиец от клана на Безликите… Но не мисли, момко, че сме отмъстили с чужди ръце. Когато някой Безлик го питат от кое племе е, той отвръща: „От никое“. Питат го кой е, а той казва — „Никой“. Това значи, че е въплътена воля на онези, които го пращат да раздава смърт, самото тяхно възмездие… Разбираш ли какво ти говоря?