— Разбирам — важно кимна Йара.
— Пък онзи Безлик, когото бяхме наели, по рождение бил сегванин. Преди да се присъедини към Безликите имам предвид. Той дори отказал половината от парите, което Безликите много рядко правят, а иначе искат доста злато и сребро. А после се промъкнал в дома на вероломния кунс и посипал гозбата му с една сушена зла билка, трева, която расте, както казват, само на островите Меоре, където от недрата се излива отровен огън. И сетне кунсът страшно се мъчил, докато умирал. Пукнал позорно!
Йара радостно се съгласи:
— И още как позорно!…
— Делфини! — викна в този миг някой откъм левия борд. — Вижте ги!
Всички обърнаха глави, гребците отдясно дори се понадигнаха.
Петорка гладки сиво-бели тела се плъзгаха в кристалночистата вода току под повърхността, после изскачаха във въздуха, прелитаха няколко сажена и с плисък се гмуркаха обратно във вълните.
— Приветствам ви, добри странници! — напевно провъзгласи Еврих. — Знаеш ли, Йара, откъде са дошли на този свят делфините?
Йара поклати отрицателно глава, ленените му къдрици се разпиляха.
— Веднъж — сподели Еврих — моряците от един кораб зърнали Най-прекрасната, докато излизала от водата, и усладили очите си с гледката на пленителните й прелести. Владиката на Моретата така силно се разгневил на безсрамните моряци, че небето се затулило от развяващите Му се мустаци. Той замахнал с харпун, за да унищожи кораба, а екипажа да превърне в безобразни дънни риби, които никога не виждат светлината. Но Най-прекрасната, чието сърце е чуждо на обиди, измолила милост от Владиката. И нататък станало, както го описва Сордий Присмехулника:
— Ето как се появили в океана делфините! — довърши доволно граматикът.
— Ама то вярно казвали хората — лъже като арантянин! — подаде се изпод пейката рижата глава на Левзик. Сегванинът, също като Еврих, тъкмо бе предал веслото на другаря си и сега си почиваше легнал на палубата. — Вие, голокраките, само знаете да плямпате за Най-прекрасната и други женоря!
Еврих не забави отговора си:
— По-добре е да възпяваме женската хубост, отколкото убийства и сражения, както правят вашите певци…
— Нашите певци — кресна Левзик — са много по-добри от вашите! Вашият Цар-Слънце някога е управлявал половината свят, а где го сега? Собствените му градове не го тачат! И нищо чудно, щом пеете само за женски задници! А ние, сегваните, родени по малките острови, пеем за подвизи и затова скоро ще владеем всичко онова, което вие сте изгубили!
Той свирепо ежеше къдравата си брада, но Вълкодав, който въртеше веслото, вече не се притесняваше, че арантянинът ще отнесе някоя плесница, ако не и повече. Бе разбрал какво всъщност става — обратната страна на сегванската мълчаливост. Мореходите често нарочно подхващат уж кавга, в хода на която не е прието да се засягаш, даже когато пред очите на всички те поливат със словесна помия — и ти имаш право да изтърсиш в отговор всичко, което ти хрумне, стига наоколо от душа да се смеят всички онези люде, с които си дръзнал да кръстосваш страховитата морска стихия с крехка дървена черупка и от които само съдбата знае кой ще слезе на брега жив и здрав.
И щом си позволил да те въвлекат в такъв род свада — смятай, че може и да не те харесват, но ти признават достойнства, които те правят равен с тях. Ненапразно Левзик се озърташе към арантянина, ревниво наблюдавайки го как гребе… Но дали Еврих беше проумял това, Вълкодав засега не можеше да каже. Ала така или иначе граматикът не се смути и отвърна бързо и точно:
— Великите държави са прах на вятъра! Аз знам, че дългобрадият Храмн съветва по-малко да преследваме благините на властта заедно с друга земна суета и повече да се грижим за увеличаването на онази слава, способна да надживее хора и народи!
Йара очарован гледаше ту единия, ту другия от препиращите се. Откак родителите му бяха загинали, никой не бе приказвал с него по този начин и толкова дълго, от никого не бе узнавал толкова интересни и важни неща накуп. Вече му беше странно да си спомни, че отначало се боеше от всички чужди мъже на кораба, не смееше и крачка да отстъпи от своите спътници. Ако продължава все така и занапред, нищо чудно да му позволят да постои мъничко на носа!…