Еврих веднага понечи да стане, ала Вълкодав рязко простря ръка и арантянина замръзна на място. Вянинът се вслушваше в отдалечаващите се стъпки. Еврих също наостри уши, но не долови нищо, освен тежкото дихание на Раг. Имаше неща, в които не биваше да мечтае да се мери с Вълкодав. Добре и отдавна го знаеше.
— Отидоха си — каза накрая вянинът.
Еврих рипна от уютното ложе, сякаш то му пареше като жива жарава:
— Стража?…
— Няма никаква стража. И резе отвън няма… — изръмжа Вълкодав и се обърна към жената: — Приседни поне, госпожо. Никой повече няма да ти стори зло.
Раг изобщо не очакваше подобни думи, затова отначало просто не ги чу. А може би не ги разбра. Опита се да удари Еврих, докато граматикът развързваше ръцете й.
— Успокой се, госпожо, не сме ти врагове — търпеливо повтори арантянинът и хвана пленницата под лакти, като успя да я накара да седне върху възглавниците, от които преди малко бе станал. — Почини си малко, а после ще измислим заедно как да се измъкнем всички оттук…
Вълкодав занесе на Раг топло одеяло, после окачи над огнището малко котле. Шанката повече не се съпротивляваше, равнодушно, а може би замаяно му позволи да поеме ръцете й и да започне да ги разтрива. По китките й тъмнееха сини бразди от въжето. Жената втренчено и изпитателно изгледа двамата мъже, на които незнайно защо бе скимнало да се грижат за нея. Не бързаше да вярва, че й предлагат спасение и що за спасение всъщност имат предвид… и дали изобщо е възможно. Личеше й, че е решила — проклетите квори са намислили още един начин да сломят духа й. Или… нима гостите им са толкова глупави, че наистина искат да тръгнат против волята на домакините?… Когато Вълкодав се приближи с чашка, над която се вдигаше пара и миришеше на пипер, Раг вече можеше сама да я вземе и да отпие.
— Вие сте добри хора, чуждоземци, но сте неразумни — неочаквано рече тя. Гласът й беше нисък, леко дрезгав. — По-хубаво ми дайте нож, после ще кажете, че съм го откраднала от вас. Вие сте гости, може би ще ви изпъдят, но няма да ви убият…
Еврих ободряващо й се усмихна:
— Не се погребвай, преди да ти е дошло времето, почитаема госпожо. Себе си и детето си. Скоро всички итигули ще се напият и ще избягаме…
Раг поклати глава. Косите й бяха тъмни, но вече доста прошарени.
— Нищо не разбираш — каза тя. — Нарече се учен, чуждоземецо, но изобщо не знаеш що за стока са кворите. Защо, мислиш, се напиват толкова безгрижно сега? Даже цялото село да се търкулне да спи като камъни, остават белите духове, носещи смърт, и нищо на света не ще притъпи тяхната бдителност. Те вече прегризаха гърлата на мнозина наши съгледвачи, даже не искам брат ми Лагим да праща воини насам, защото ще погинат мърцина… Ако искаш да останеш с добро в паметта на шаните — дай ми нож!
Вълкодав мълком открехна вратата, за да провери какво става навън. Веднага в помещението с тихо скимтене надникнаха две бели муцуни. Влажните носове мърдаха, поемайки миризмите на жилището и на хората в него.
— Видя ли? За какво им е на кворите стража? — усмихна се криво Раг. — Никой не ще влезе тук… нито излезе.
Вълкодав отвори вратата по-широко. Осем лапи меко изтропаха през прага и влязоха вътре, четворка бели уши се насочиха към вянина — какво ще заповяда Водачът? Сетне се насочиха към Раг. Пленницата едва се сдържа да не отскочи от тях.
— Как те хванаха, почитаема госпожо? — запита Еврих. Гледаше корема й, още по-издут заради одеялото. — Прости ми любопитството, но май малко остава до идването на бебето, доколкото разбирам… В моята страна жените в твоето положение, се стараят да не се отдалечават от домовете си сами, а и роднините им предварително викат лекар! Нима си се отлъчила от къщи без придружител? Или твоите защитници не са успели да те увардят?…
Раг с усилие откъсна взор от легналите господарски песове. Очите й бяха тъмни като косите, което според „истинните“ бе признак за омърсена кръв. Нещо като кутре на женска утавегу да се роди с рижи петна на хълбоците. Защо трябва такова пале да живее и да разваля породата?
Раг каза:
— В твоята страна жените са престанали да бъдат жени. Забравили са с какво се различават от мъжете. Аз се отдалечих от селото и си издигнах родилна колиба с прът-висилка, но избрах лошо място. Кворите забелязаха колибата ми и ме плениха.