Разбира се, първо и неотменно задължение на областния прокурор е да съди всички, които нарушават закона. Но у Рестън липсваше онази мъничка, понякога почти незабележима вяра, че не всички закононарушители са лоши хора. Напротив, той беше убеден, че са лоши хора! За него всички извършители на престъпления трябва да бъдат наказани, сурово наказани!
По принцип Прат беше напълно съгласна с подобно становище. Голяма част от престъпниците действително са лоши и вършат лоши неща: убийства, изнасилвания, горят живи котенца в своите диви сантерийски ритуали… Но едновременно с това тя ловко успя да прокара разделителна линия между своите възгледи и тези на Рестън. За нея не всички престъпници бяха лоши, тя беше убедена, че голяма част от тях остават неразбрани от обществото и при подходяща помощ и подкрепа биха се реинтегрирали в него.
Рестън бе препънат и от нещо друго: макар и чернокож, той беше убеден привърженик на Проектозакон 209, внесен в парламента по инициатива на Калифорнийската организация за човешки права. Твърдо се противопоставяше на всякакви прояви на милосърдие от страна на съда, подкрепяше тезата, че съдиите и прокурорите трябва да бъдат назначавани единствено според качествата им да осъждат престъпниците и да ги вкарват в затвора. Нещо като мозъчните хирурзи — или можеш да правиш сложна операция, или — вън!
Първото нещо, което Рестън направи в началото на мандата си, беше да ревизира обстойно личния състав. Веднага установи, че в областната прокуратура работят твърде много жени, някои от тях цветнокожи. И твърде много служители с бял цвят на кожата, но доста възрастни… Работата беше опечена. Оставаше само да я довърши. И той запретна ръкави. На всяко овакантено място назначаваше най-добре представилият се кандидат, независимо дали е мъж или жена, бял или черен, азиатец или латиноамериканец… От такива подробности изобщо не му пукаше. За разлика от Прат, която именно затова го победи…
— Значи Ерик франко е получил обвинението по дело за убийство благодарение на всичко това? — учудено вдигна вежди Харди.
— Точно така — кимна Фрийман. — Прат системно разтоварва от текущи дела възрастните, предимно бели прокурори, и по тази причина е затънала до гуша. Обзета от манията да докаже тезата си, че всеки може да върши тази работа, тя ги възлага на който ѝ попадне. Естествено, нейните хора масово ги губят, но това няма значение. Важна е презумпцията, че все някой ден ще започнат да ги печелят… — Фрийман леко сви рамене: — И това може да стане, кой знае… В днешно време всичко е възможно.
След като най-сетне се отърва от Фрийман, Харди изведнъж си даде сметка, че почти цял ден се занимава с проблемите на Греъм Русо. Разбира се, като задоволяваше собственото си любопитство по отношение на местната политика и бюрокрация.
Сега трябваше да си понесе последиците.
Харди не работеше във фирмата „Дейвид Фрийман и съдружници“, но се крепеше на повърхността благодарение на нейното претоварване. През последните шест месеца работеше почти изцяло върху едно дело за обезщетение, заведено срещу пристанище Оукланд. Контейнер с персонални компютри за 18 милиона долара, собственост на клиента му и тежащ десет тона, беше паднал от двайсетметрова височина върху палубата на кораба, който трябваше да го превози до Сингапур. Инцидентът бе причинил допълнителни щети за 5 милиона долара на самия кораб и, разбира се, бе забавил доставката на всички останали стоки на борда.
Както винаги в подобни случаи, заваляха съдебни искове. Пристанищните власти заявиха, че „Триптек“ — компанията производител на компютрите, е претоварила контейнера и именно това е причина за скъсаните въжета на крана. Другите собственици на товари моментално заведоха дела за пропуснати ползи както срещу пристанището, така и срещу „Триптек“. Един от хамалите, оказал се близо до мястото на инцидента, поиска обезщетение, защото си сецнал кръста при опитите да избегне летящите парчета метал. Искът му беше за повече от един милион долара, които виновният, който и да се окаже той, трябваше да изплати.