— Ейб беше в парка Линкълн, поиграли малко футбол с Орел — рече Франи. — Поканих ги защото знаех, че всеки момент ще се прибереш. Орел е оттатък с децата…
До слуха му долетя неизбежната детска глъчка, която се разнасяше в другия край на къщата. Орел беше най-малкият син на Глицки — някъде на около дванайсет. Двете деца на Харди — на седем и девет — бяха луди по него. Ръката на Глицки обра последните ядки от дъното на купата, главата му се извъртя по посока на Харди.
— Страхувам се, че кашуто свърши — промърмори той. — Представа нямам къде изчезна…
— Поканих ги да останат за вечеря — добави Франи.
— Той вече се навечеря — изръмжа Харди и тръгна към хладилника. — Сигурно и бирата ми е изпил.
— Не пия бира — рече Глицки и слезе от плота. — Всъщност, не пия нищо…
— Знаем това, Ейб — усмихна се Франи. — Но не се притеснявай, ние пак си те харесваме…
— Как е възможно да харесваш тип, който ти изяжда всичкото кашу? — изръмжа с престорен гняв Харди, отвори шише светла бира „Сиера Невада“ и се втренчи в приятеля си: — Хайде, казвай какво има!
— Получихме заключението от аутопсията на Сал — докладва Глицки с такъв тон, сякаш изобщо не бяха прекъсвали разговора си по темата. — Помислих, че ще ти е интересно да го чуеш… Мнението на Страут е двусмислено. Не изключва нито самоубийството, нито убийството…
Франи очевидно не хареса тона му, остави чашата с вино на масата и скръсти ръце пред гърдите си:
— За какво убийство става въпрос?
— За едно разследване — промърмори виновно Глицки, уловил укорителния поглед на Харди.
— Негово разследване, а не мое — натъртено добави Харди.
— Странно — недоверчиво го изгледа Франи. — Защо имам чувството, че засяга и теб?
— Не ме засяга. Става въпрос за бащата на един мой клиент. Консултирам го във връзка с наследството.
— И по тази причина Ейб е тук? Едно ченге, което разследва убийства?
Харди отпи глътка бира и сви рамене:
— Обикновено съвпадение, такива в живота колкото щеш… Бащата на моя клиент умря. На пръв поглед се е самоубил, но има съмнения, че някой може да му е помогнал… Нищо общо с клиента ми. Нали така, Ейб?
— Да — отривисто кимна Глицки. — Нищо общо.
— Дано е така — недоверчиво промърмори Франи и отново посегна за чашата си. — Прекрасна демонстрация на солидарност, много съм впечатлена!
— Франи не иска да се занимавам с убийства — поясни Харди.
— И аз си помислих така…
— Според нея двусмисленото заключение на патолога означава убийство.
— Не бих казал, че това мнение е напълно погрешно.
Харди се извърна към жена си, сложи на лицето си най-широката и най-фалшива усмивка, на която беше способен, после попита:
— И така, какво има за вечеря?
Глицки си тръгна.
Оказа се, че за вечеря Франи беше приготвила великолепни пилешки гърди със сос от бяло вино и ризото с ангинари. По време на вечерята разговаряха предимно децата, разменяйки си обичайните тъпи вицове. „Какво е това зелено нещо, което върви заднешком? — Сопол…“ Продължиха в този дух, докато възрастните не им направиха забележка. Но за обсъждане на „двусмисленото заключение на патолога“ така и не остана време.
Сега наближаваше единайсет, децата най-сетне бяха в леглото, а Харди и Франи стояха в центъра на кухнята и оглеждаха остатъците от вечерята и струпаните в умивалника чинии.
Пръв се раздвижи Харди. Пристъпи към умивалника, пусна топлата вода и взе една гъба.
— Тази добродетел ще ми осигури тържествено посрещане в рая — обяви той. — С фанфари и тромпети!
Но Франи не беше в настроение да приветства кухненските добродетели на съпруга си. Отиде в трапезарията и се върна оттам с чиниите от десерта, които тръсна в свободното корито на умивалника. После се облегна на плота и рече:
— Хайде, започвай. Какъв е тоя тайнствен клиент?
— Греъм Русо.
— За пръв път чувам това име от устата ти. Кога ти стана клиент? Голямо ли е наследството му?
— Не, нищо особено — поклати глава Харди. — А клиент ми стана едва тази сутрин…
— Баща му е убит, така ли?
Харди завъртя крана и спря топлата вода.
— Никой не го е обвинил в убийство — рече той. — Ако изобщо се окаже, че е убийство… Само му помагам, Франи. Добро момче, знаем се от „Шамрок“… Страхува се, че ченгетата се опитват да му лепнат нещо.
— Ченгетата, или лично Ейб? Доколкото съм осведомена, Ейб не си пада по подобни неща…