— Надявам се да не чуя от теб, че Лелънд ме е купил! — изръмжа той, успял да се овладее с цената на огромни усилия.
— Спокойно, Диз — усети се Греъм. — Мисля, че не това е целта му…
— Но аз съм прекалено глупав, за да отгатна истинските му намерения, така ли?
Изведнъж си даде сметка, че нещата може би са се развили именно така. Поемайки разходите по защитата на Греъм, Лелънд Тейлър автоматически бе блокирал евентуалните опити на Харди да разшири следствието си и върху други членове на фамилията.
— Това е един камък, който все още не сме преобърнали — сви рамене Греъм.
— Няма начин да го преобърнем! — извика Харди и гласът му отекна между стените на транзитната килия. — Глицки дори няма да ни изслуша. А ако Сара се залови с тази работа, тя рискува да бъде… — Прекъсна изречението си по средата, овладя се и поклати глава: — Знаеш, че няма начин, Греъм…
Клиентът му остана спокоен. А от следващите му думи Харди най-сетне усети (май беше за пръв път) юридическия ум на този човек — качество, благодарение на което бе стигнал до сътрудник във Федералния съд.
— Наистина няма начин, без да се дистанцираме от Лелънд — кимна Греъм. — А той се е погрижил да ни постави в положение, което изключва такова дистанциране. Сторил го е по сложен и заобиколен начин, мрежата е оплетена здраво. Точно тъй обича да работи моят втори баща…
— Смяташ, че пази Джордж, така ли?
— От мама научих, че той няма представа къде е бил Джордж — сви рамене Греъм. — И това го кара да умира от страх. Но Лелънд не е от хората, които пропускат важното. В момента той разчита не само на финансовото ти обвързване, но и на още едно-две неща…
— Например?
— Първо, твоите шансове да ме отървеш са сравнително големи. А това означава, че реален риск почти няма, ако изключим още няколко месеца от и без това пропиления ми живот…
— А второ?
— Смъртта на Сал не е кой знае каква загуба. Той беше стар и слаб, но едновременно с това и доста неприятна болка в задника. Ако Джордж го е убил, това не би трябвало да се смята за истинско убийство, а за нещо друго — може би нещо като премахване на болно куче… Приживе Сал беше незначителен, беше никой за човек като Лелънд… А на всичкото отгоре беше и обречен, оставаха му месец-два живот. Кой ще мисли за такъв човек?
Харди се облегна в стола и замислено прекара пръсти през косата си — един жест, който несъзнателно бе копирал от Дийн Пауъл.
— Кажи му — внезапно подхвърли Греъм. — Виж как ще реагира…
— Кой?
— Лелънд. Кажи му, че възнамеряваш да провериш алибито на Джордж. И изчакай да видиш дали ще ти отреже мангизите, или — което е по-вероятно — ще ти предложи повече… Така поне ще разберем за какво става въпрос.
— Но не и по отношение на Джордж…
— Точно така — кимна Греъм. — Но ще знаем къде стои Лелънд и защо си предлага услугите. В крайна сметка тук става въпрос за пари, а за Лелънд парите винаги са били по-важни от кръвната връзка. Още повече че Джорджи е най-вероятният наследник на банката. Ако се окаже, че именно той е убил Сал — сбогом на наследството, сбогом на семейните традиции…
— Ще му кажа — съгласи се Харди и притисна с палци клепачите си, изведнъж усетил цялата тежест на натрупалата се умора. Дали пък да не поискам еднодневно прекъсване по лични причини?, запита се той. Солтър без съмнение би ги уважил, независимо от характера им — зъбобол, мигрена, болки в гърдите…
Но днес беше едва вторият ден на продължителния съдебен маратон. В края му положително ще се чувства далеч по-уморен, макар че в момента му беше трудно да си го представи. Ако стигне до молба за почивка, нека го стори по-нататък, когато наистина усети, че ще падне и ще умре от изтощение…
Прогони тези дяволски мисли, тръсна глава и рече:
— Може би трябва да му кажа, че ще държим под око и Дебра…
— Сестра ми?
— Не забравяй, че си тук главно благодарение на нея.
— Не мисля така — поклати глава Греъм.
— По-добре ми повярвай — рече Харди. — Сутринта изчетох рапортите на Сара, тъй като очаквам да я призоват. Дебра е била първият човек на когото е позвънила след като са я натоварили с разследването…
— И какво е казала Дебра?
— Казала, че най-вероятно лъжеш, че не може да ти се има доверие. Тя е повдигнала въпроса за бейзболните картички, още преди някой изобщо да е подозирал за парите. Нейните показания са насочили Сара по дирите ти, Греъм. Оттам започва всичко…
— Глупачка! — кратко отсече Греъм.
— Но тази глупачка работи във ветеринарна клиника, нали? И умее да поставя инжекции, макар и на животни… Дълбоко съм убеден, че убийство с инжекция е женска работа, а не мъжка… Освен това Дебра изпитва най-големи финансови затруднения от всички вас…