— Не! — изпъшка Греъм и стисна глава между дланите си. — Не е така! Не може да бъде така!
— Добре, кажи ми тогава как може да бъде…
Греъм кръстоса ръце пред гърдите си и леко се приведе напред:
— Двамата с Деб бяхме много близки, поне докато следвах. За разлика от мама и Джордж, тя не се поддаде на очарованието на Тейлър и си остана в моя отбор… А после се омъжи за Брендън… Две години след сватбата се озовах в някакъв нощен бар и хоп — гледам Брендън, пуснал език чак до сливиците на някакво маце, което не беше Дебра. Приближих се по-близо, исках да съм сигурен, че е той. Той беше. Копелето мамеше сестра ми! И какво направих аз, доброто братче? Сритах копелето в задника, а после отидох при Дебра и ѝ разказах всичко… — От устата му се откърти тежка въздишка: — Пред нея имаше две възможности — или ми вярва и се конфронтира с Брендън, или си измисля съвсем различна история — например че брат ѝ я лъже, а съпругът ѝ е чиста вода ненапита…
— Но защо би я излъгал?
— Никога не съм харесвал Брендън. И до днес съм убеден, че не е подходящ за нея. Погледнат отстрани, вероятно приличам на човек, който е твърдо решен да ѝ съсипе брака… — Ръцете му безпомощно се разтвориха: — Но както и да е… Брендън ме изпревари. Прибира се у дома и пробутва на Дебра собствената си версия — бил съм пиян като свиня и съм се нахвърлил върху него без никакви причини… Тя скочи отгоре ми като тигрица, обвини ме, че съм пребил горкото ѝ копеле, нарече ме лъжец и ме изхвърли от къщата си… Бил съм неудачник, който не можел да търпи щастието на другите…
— И край на отношенията, така ли?
— Точно така. Аз съм лъжец, а Брендън е примерен съпруг, който искрено я обича. Точка по въпроса.
Точно в девет и половина Солтър вдигна глава от книжата пред себе си и направи знак на Соума.
— Народът призовава сержант Филип Парини — обяви младият прокурор.
Дейвид Фрийман все още го нямаше.
Харди беше запознат с рапорта на специалиста по местопрестъпленията, който бе разследвал смъртта на Сал, но за пръв път го виждаше на живо. Беше слаб и строен мъж с точни и добре премерени движения. Тъмносиният му костюм очевидно беше шит от много добър шивач, гъстата му черна коса беше сресана на път, точно по средата. Зае мястото на свидетелите, изпъна рамене и сложи ръцете си върху дървения парапет.
Изправен в центъра на съдебната зала, Соума поднови опитите си да представи случая като предумишлено убийство.
— Сержант Парини, вие ли пристигнахте първи на местопрестъплението? — попита той. — Имам предвид апартамента на Сал Русо в Лайънс Армс…
— О, не. Когато пристигнахме, съдията Джиоти вече беше там. Освен него в апартамента присъстваха двама патрулни полицаи, екип на бърза помощ и инспекторите Лание и Евънс.
— Бихте ли разказали пред съда какво заварихте там?
Парини прочисти гърлото си, но това не беше някакъв признак на притеснение, а просто желание да бъде чут и разбран от всички.
— Първата ми работа беше да се уверя, че никой нищо не е пипал — започна той. — Екипът на бърза помощ бе пристигнал няколко минути след униформените полицаи и вече бе запознат с HP-стикера. Жертвата не даваше признаци на живот. Лекарят ме уведоми, че в момента на пристигането им тялото вече е било изстинало…
Това бяха недоказани слухове, но Харди не виждаше повод за намеса.
— Бихте ли описали състоянието, в което заварихте тялото?
Парини се подчини, после потвърди, че снимката, записана като веществено доказателство номер 1, отговаря напълно на устното му описание.
В този момент се появи Фрийман. Бутна вратичката на оградния парапет, потупа Харди по рамото и се настани зад банката, от другата страна на Греъм. Харди му хвърли един въпросителен поглед, но старецът му направи знак да бъде търпелив.
Изправен в центъра на залата, Соума дори не забеляза лекото раздвижване.
— Сержант Парини — продължи разпита той. — Изхождайки от професионалния си опит при огледи в подобни ситуации, бихте ли определили положението на трупа като резултат от успешен опит за самоубийство?
— Възражение — обади се Харди, но останал седнал. — Въпросът е насочващ.
Солтър също стърчеше като кол на мястото си, подобно на Парини.
— Става въпрос за професионално мнение, господин Харди — рече той. — Възражението ви се отхвърля. Сержант Парини, можете да отговорите на въпроса…