Парини кимна. Явно беше отлично запознат с процедурите, които съпътстваха разпитите на свидетели. Изчака съдебната служителка да повтори на глас въпроса на прокурора и едва тогава отговори:
— Бих казал, че първото ми впечатление беше за неестественото положение на трупа, извън факта, че лежеше на пода…
— Неестествено в какъв смисъл?
— Сякаш някой го бе захвърлил там…
Соума си позволи нещо като пантомима, вероятно за да подчертае значението на чутото пред съдебните заседатели.
— А открихте ли нещо друго, което да ви наведе на мисълта, че става въпрос за убийство?
— Да — кимна Парини. — Една бутилка уиски „Олд Кроу“, която лежеше под масата. Капачката ѝ не беше затворена добре и част от уискито се беше разляло на пода.
— Защо обърнахте внимание именно на бутилката?
Харди прецени, че има повод за възражение, но то вероятно отново ще бъде отхвърлено. Съдиите по наказателни дела приемаха свидетелските показания на инспекторите по местопрестъпления като особено важни, смятаха ги почти за експерти. По тази причина инспекторите имаха доста голяма свобода в показанията си, дори когато правеха очевидни предположения.
По тази причина остана безмълвен и се заслуша в обясненията на свидетеля. Те бяха абсолютно правдоподобни и напълно се покриваха с личното му убеждение, че става въпрос за убийство.
Проблемът е там, че това убийство не е извършено от Греъм, рече си с въздишка той.
Парини говореше с увереността на човек, който добре е обмислил своите показания.
— Стигнах до заключението, че или бутилката е била съборена по време на някаква борба, или извършителят просто я е изритал настрана, бързайки час по-скоро да напусне апартамента. Когато пристигнах там, от нея все още капеше уиски…
— Открихте ли някаква спринцовка, сержант?
— Да. Лежеше на масичката за кафе, предпазното капаче на иглата беше на мястото си. Редом с нея имаше и една празна ампула.
— Това ще рече, че иглата не е била забита във вената на жертвата, така ли?
— Точно така.
— Какво направихте със спринцовката и ампулата?
— Поставих ги в съответните пликове и ги изпратих за анализ. Отпечатъци и други такива неща…
— А можете ли да кажете какви бяха резултатите от лабораторните анализи, сержант?
— Ампулата е съдържала морфин, върху нея и върху спринцовката имаше пръстови отпечатъци.
— Идентифицирахте ли ги?
— Да — кимна Парини. — Отпечатъците принадлежат на обвиняемия Греъм Русо.
Сержант Парини остана на банката на свидетелите почти два часа. Той описа прекатурения стол в кухнята, драскотините по мебелите, наличието на сейф под леглото, отпечатъците на Греъм навсякъде, включително и върху HP-стикера. Соума от своя страна включи в официалния списък на уликите всичко, за което стана въпрос — ампулата, спринцовката, бутилката „Олд Кроу“ и стикера. Всичко това отне време и Солтър обяви обедна почивка преди да прехвърли свидетеля на разположение на Харди.
Събра хартиите пред себе си на купчина и попита Греъм какво да поръча за обяд. Фрийман беше необичайно тих и замислен. Краката му механично закрачиха към килията зад съдебната зала, Греъм и Харди го последваха. Той ги пропусна да влязат преди него, после предупреди Харди, че може би трябва да седне.
Греъм свали сакото и направи няколко навеждания напред и встрани, Харди също се поразкърши.
— Цяла сутрин седя, Дейвид — рече той. — Казвай какво става…
Фрийман сви рамене. След като иска да виси прав, нека виси…
— Обадиха ми се по телефона в кантората — започна той. — Една от сътрудничките ми е получила криза… Мишел…
Харди направи гримаса. Рано или късно нещо около „Триптек“ трябваше да изгърми, той прекрасно знаеше това. Твърде дълго бяха прилагали тактиката на протакане, на някой съдия вероятно му е писнало и е насрочил делото за някоя дата в рамките на следващите две седмици. После изведнъж се сети и вдигна глава:
— А тя защо не ми се обади?
— Ами, вероятно защото се чувства малко особено — изпусна въздуха от гърдите си Фрийман. Забелязал необичайния му тон, Греъм прекъсна гимнастиката си и го погледна.
— Чувал ли си за „Овънгивейл Нетуъркс“?
Все едно да го пита чувал ли е за Дисниленд. Харди прекрасно знаеше, че „Овънгивейл“ започва от нулата, но само за пет години оплита целия град със своите Интернет услуги. Нова и жизнена компания, лидер в бранша си.
— Отмъкнаха ли я, мамка им? — изруга той.
— Не съвсем.
— Много обичам да гледам Йода, когато се прави на тайнствен — обади се Греъм. — Дейвид, защо не идеш да купиш по един сандвич, докато ние двамата с Диз тънем в догадки?