Выбрать главу

— Казвай! — изръмжа заплашително Харди.

— Купуват „Триптек“ — извъртя очи Фрийман.

— Не може да бъде! — зяпна Харди. — Това е невъзможно, особено пък с това дело, дето им виси на…

— Адвокатите им свършили каквото трябва и постигнали споразумение с пристанище Оукланд. Цифрата е дванайсет и половина.

— Дванайсет и половина! — викна Харди и гласът му отекна между бетонните стени на килията. — Имахме всички шансове да пипнем поне трийсет, ако…

— Те бързат, Диз — вдигна ръка Фрийман. — Пет пари не дават за краткосрочните загуби, просто искат да махнат от пътя си шибания иск и да развиват новия бизнес.

— От колко време в „Триптек“ са знаели това? — попита Харди и килията изведнъж му се стори тясна. — Трябва да се обадя на Мишел! Господи, защо не ме е потърсила?

— Това вече е друг въпрос — въздъхна Фрийман, после изплю камъчето: — Началната тръжна цена е петнайсет долара за акция. Както сигурно знаеш, тя вече четвърти месец получава възнаграждението си в акции с намалена цена…

— Знам — кимна Харди и усети как му се завива свят. Бе отказал същата оферта, но Мишел нямаше семейство, което се нуждае от издръжка и можеше да си позволи този риск. Най-сетне се озова седнал на бетонния нар.

— Долар и половина — рече Фрийман.

— Какво долар и половина?

— Преференциалната цена на акциите. Предложението им беше за два долара на парче, но в крайна сметка се споразумяха за долар и половина. А Мишел има малко повече от четирийсет хиляди акции.

Харди все още се опитваше да открие смисъла на чутото. Мозъкът му с нежелание започна да обработва чутите цифри, но нулите го объркваха. Греъм го изпревари с цяла секунда.

— Шестстотин хиляди долара — обяви той.

Фрийман вече не изглеждаше като Йода, беше безкрайно мил и безкрайно тъжен, когато спря поглед върху лицето на Харди:

— Тя се чувства наистина зле, Диз… Затова помоли мен да ти съобщя новината…

Следобедът беше белязан със знака на нереалността. Разбира се, с част от съзнанието си Харди усещаше, че е изправен в средата на 27-ма съдебна зала и задава въпросите си на Парини. Но другата част плуваше някъде из озоновия слой на атмосферата, безтегловна и безформена… Невидимата нишка, която го свързваше с предсказанията на Зодиака, беше окончателно прекъсната.

Шестстотин хиляди долара за четири месеца работа!

— Сержант Парини, убеден ли сте, че многобройните отпечатъци на Греъм Русо на местопрестъплението означават, че той е бил там в деня на смъртта?

— Не — отговори Парини с готовността на словоохотлив робот. Независимо от факта, че полицейските инспектори обикновено стават свидетели на обвинението, той отговаряше на въпросите на защитата с добронамерена готовност. — Пръстовите отпечатъци са на маслена основа, а това означава, че не носят информация за времето, по което са били оставени. Отпечатък върху дадена повърхност означава само едно — пръстът е бил в контакт с тази повърхност, но никой не знае кога…

— Значи допускате, че Греъм може би не е присъствал в апартамента на баща си през въпросния ден?

— Да. Няма начин да се докаже обратното.

— Много добре.

Да бе, много добре! Би могъл да разполага с тези пари, би могъл да е свободен като птица!

— Разрешете да ви задам един въпрос относно бутилката уиски. Доктор Страут вече установи, че по време на инжекцията Сал Русо е бил в нетрезво състояние. Би ли могъл да достигне тази бутилка от положението си на пода?

— Да, това е напълно възможно.

— Значи можем да допуснем, че от легналото си положение на пода Сал Русо би могъл да бутне и събори бутилката?

— Да, можем.

— Но въпреки това вие не уточнихте пред господин Соума, че бутилката може би е била съборена, или изритана под масата, в резултат на някаква борба?

— Това би било догадка — отвърна Парини.

— Значи допускате, че може би не е имало борба?

— Не изключвам подобна възможност, съдейки от положението на бутилката — кимна свидетелят.

Харди пусна една усмивка и се постара да я покаже на съдебните заседатели. Господи, нима някой в това положение може да се усмихва?!

— Много добре. Един последен въпрос за тази бутилка. Открихте ли нещо около нея, което да сочи, че е била използвана като оръжие? Че цицината зад ухото на Сал е била причинена именно от нея?

— Не, такова нещо не сме открили.

— Никакви косми от косата му, никаква кръв?