— Не.
— Никакви отпечатъци, различни от тези на Сал?
— Не.
— Но открихте отпечатъци на Греъм върху ампулата и спринцовката, нали?
— Да, точно така.
Реши, че внушението му е достатъчно ясно. Абсурдно бе да се допусне, че Греъм ще отиде в апартамента на Сал с ръкавици, ще го удари с бутилката по главата, а после ще свали ръкавиците, за да му направи инжекция.
Време е да премине на следващия пункт.
— А сега бих искал да ви задам няколко въпроса за кухнята и преобърнатия стол в нея. Колко широко е това помещение?
— Съвсем не е широко. По-малко от три метра.
— Къде се намират печката и хладилника?
— До стената вдясно.
— Умивалник, плот?
— Умивалникът е в дъното, на отсрещната стена, вграден в кухненския плот.
— С други думи, между плота с умивалника и печката с хладилника има нещо като коридор, така ли?
— Да, кухненското обзавеждане е наредено по този начин. В дъното, точно над умивалника, има прозорец…
— Така очертаното коридорче е доста тясно, нали?
Парини разбираше, че определението тясно е доста относително, по тази причина предпочете да използва цифри.
— Метър и половина, може би и по-малко — каза той.
— Но в кухнята има и маса, нали?
— Да, има.
— Нещо необикновено около мястото ѝ?
Парини се замисли за миг, вероятно защото не бе обърнал внимание на положението на масата.
— Мисля, че беше сложена там, където ѝ е мястото — отвърна той.
— Значи не ви направи впечатление, че е била изместена при предполагаемата борба в помещението, по време на която е бил прекатурен един стол и са били нанесени драскотини по шкафовете?
— Не. Тя си стоеше в средата.
— Забелязахте ли други следи от борба в кухнята, освен вече споменатите драскотини и преобърнат стол?
— Не.
— Само един преобърнат стол?
— Да, това беше всичко.
— В умивалника имаше ли мръсна посуда? Чаши, чинии?
— Да, имаше.
— Някои от тях бяха ли пострадали от предполагаемата борба между двама едри мъже в сравнително тясното помещение?
Соума скочи на крака:
— Въпросът е насочващ, Ваша Светлост!
Но точно това е работата на защитата при кръстосан разпит. Съдията Солтър знаеше това и правилно отхвърли възражението.
— Сержант Парини, забелязахте ли в кухнята нещо, което да изключва вероятността пийналият Сал Русо да бутне по невнимание стола и да го зареже там?
Усетил ключовото значение на този въпрос, Соума отново направи възражение, а Харди зачака решението на съдията със зле прикрито напрежение.
Вече започваше да идва на себе си, но сърцето продължаваше да го боли. Прецени, че въпросът му е формулиран точно и ясно — нещо абсолютно задължително за подвижните пясъци, в които беше навлязъл. Целта му беше да предизвика съмнение относно наличието на борба в жилището на Сал. Съдебните заседатели трябваше да бъдат убедени, че дори там да е имало друг човек, дори този човек да му е помогнал да умре, това е станало спокойно, без никакви битки…
— Въпросът е валиден — най-сетне се обади Солтър. — Възражението се отхвърля. Можете да отговорите, сержант.
Съдебният служител прочете въпроса за втори път, а Парини се замисли.
— Не — отвърна най-сетне той. — Не мога да изключа възможността домакинът просто да се е спънал в този стол…
Недоволството на Харди от пропуснатия шанс да направи цяло състояние от „Триптек“ бързо отстъпи място на въодушевлението. Възбуден от успешния разпит на Парини, той не усети как допусна една сериозна грешка. Забравил основното правило на кръстосания разпит, което гласи, че никога не трябва да задаваш въпрос, на който не знаеш отговора, той забързано попита:
— Сержант Парини, след всичко това не бихме ли могли да твърдим, че нищо в апартамента не доказва наличието на борба между Сал Русо и неизвестният му нападател?
— Не, господин Харди. Положението на тялото ясно сочи за наличието на такава борба.
Осъзнал се навреме, Харди се обърна, пристъпи към банката си и изпи чаша вода.
— Точно така, сержант — кимна той. — Положението на тялото… Преди малко казахте, че Сал Русо изглеждал някак особено, нали така? Сякаш някой е захвърлил тялото му на пода…
— Точно така.
Доброволно скочил в този капан, Харди се придвижи към масата с веществените доказателства. Китайците ненапразно използват една и съща дума за „нещастие“ и „късмет“, рече си той, докато търсеше веществено доказателство номер 1.
— Нима искате да кажете, че тялото е било в различна поза от тази, която е запечатана на снимката? — попита той.