— Нека аз да я взема — прошепна той.
— Тя е моя! — ухили се Греъм и шеговито го сръга в ребрата, а Харди му рече да мълчи.
— Мога да се справя — настоя Фрийман. — Соума я отстъпи на Драйсдейл, защо не направиш като него?
Харди не беше сигурен какво си е наумил Фрийман, но старецът отдавна се радваше на добра репутация в съда. Беше от хората, които умеят да се ровят в нещата и често постигаше бляскави успехи. Всъщност, именно по тази причина Харди му позволи да се включи в екипа, а сега очевидно дойде времето да му позволи да покаже какво може…
— Добре — кимна той.
Фрийман не загуби нито миг повече. Изправи се в средата на залата веднага след оттеглянето на Драйсдейл, представи се и започна:
— Инспектор Евънс, бих искал да кажете пред съда дали, опирайки се на личния си опит като служител на силите на реда, можете да се доверите на човек като обвиняемия Греъм Русо…
В залата настъпи смаяна тишина. Но през деветдесетте минути, които Драйсдейл отдели на свидетелката, Фрийман очевидно беше обмислил встъпителния си въпрос много добре. Съвсем в негов стил, призна пред себе си Харди. Аз никога не бих започнал с подобен въпрос…
Разбира се, че въпросът беше недопустим. Разбира се, че беше подвеждащ. Разбира се, че не се опираше на никакви доказателства. От чисто юридическа гледна точка това си беше един абсолютно тъп въпрос…
Но Харди имаше предчувствието, че Драйсдейл и Соума няма да направят възражение, а Фрийман очевидно знаеше това. В крайна сметка свидетелката зад банката беше полицейски служител, който току-що бе разобличил обвиняемия в милион лъжи! Как би могла да отговори на подобен въпрос? Нима е възможно да каже да, аз вярвам на този човек?
Сара прехапа устни, очите ѝ бавно обиколиха лицата на Драйсдейл и Греъм, а след това се спряха на Фрийман. Харди хвърли бегъл поглед към Солтър, който очевидно очакваше възражение от страна на обвинението, което така и не дойде.
— Да — тихичко каза тя.
Преди да обяви края на съдебното заседание, Солтър бе принуден да въдвори някакъв ред във внезапно разбунената зала.
Хората чинно се насочиха към изхода, но почти веднага започнаха да се блъскат и да си подвикват, сякаш нямаха търпение да споделят впечатленията си. Искрата се прехвърли и към служебния изход — там, откъдето професионалистите напускаха сградата на съда.
Харди придружи Греъм до транзитната килия и го изчака да се преоблече. Както беше прието, обвиняемият трябваше да нощува в затворническо облекло. Изпитваше дълбоко задоволство от начина, по който старата лисица бе успяла да омаловажи вредата от показанията на Сара, но умът му продължаваше да се връща на непосредствените житейски проблеми, особено на отношенията му с Франи и Мишел…
Ето защо остана безкрайно изненадан от тълпата, която ги пресрещна пред задния вход на съда, малко преди да хлътнат в покрития пасаж, водещ към затвора. Бяха поне осемдесет човека, сред които личеше импозантната фигура на Прат. Областната прокурорка бе присъствала в съдебната зала, бе вдигнала свитата си в юмрук десница и бе казала едно откроило се в тишината „ДА!“ почти веднага след като Сара бе отронила същата думичка.
Ситуацията зад сградата на съда напомняше митинг. Харди зърна лицето на Фрийман непосредствено до Драйсдейл. Зад тях стоеше Барбара Брандт, после Соума сред куп униформени полицаи, стотици репортери…
За близо двайсет години напрегната съвместна работа и куп стресови ситуации, Харди нито веднъж не беше имал шанса да види как Драйсдейл изпуска нервите си. Но сега, изправен на крачка от Шарън Прат — жената, която го бе уволнила само преди няколко месеца, той очевидно бе сторил именно това…
— Ще ти кажа какво мисля за теб, Шарън! — Гласът на Драйсдейл бе толкова висок, че думите му ясно стигнаха чак дотук, при служебния изход, където се бяха изправили Харди и Греъм, в компанията на съдебния полицай. — Ти си срам за силите на реда и мястото ти не е сред нас! Ти си един продукт на социалната конюнктура!
Но Прат прие тези думи като похвала.
— Дяволски си прав, Арт! — извика тя. — Народът ме е избрал и знаеш ли защо? Защото му е писнало от буквоядци като теб, които не виждат нищо друго, освен алинеите на закона! Защото му е писнало от правосъдие, което се базира на задкулисни сделки!
Съдебният полицай реши, че е крайно време да поведе Греъм към затвора, но Харди го спря:
— Почакай, Карл, трябва да чуеш това!
Останаха на място, залепнали като мухи на вратата.
Жужаха камери, поклащаха се насочени микрофони. Харди зърна Сара в компанията на Марсел Лание, двамата бяха съвсем близо до центъра на събитията. Тя едва ли е гранатата, рече си той. По-скоро е предпазният щифт, след издърпването на който неминуемо следва експлозията…