Фактът, че не са се появили посред нощ, означаваше, че става въпрос за рутинно претърсване, помисли си Харди. От друга страна обаче, ченгетата са позволили на Греъм да му звънне веднага, което е обезпокояващо…
— Добре, стой там и не се дръж враждебно — рече с въздишка той. — Дай ми адреса си, идвам веднага…
Стана от леглото и започна да се облича. Франи се обади точно когато стегна колана на панталона си.
— Греъм Русо ли беше?
Беше седнала в леглото със скръстени на гърдите ръце. От стаите в дъното долетя детска гълчава.
— Моята проницателна съпруга! — промърмори Харди.
— Онзи, който уж нямал нищо общо с убийството? — продължи с безпощадно твърд глас Франи.
— Същият — усмихна се Харди. — Притискат го, нищо повече. Доста хора в този град го мразят.
— Очевидно.
— Трябва да отида там и да го успокоя.
— Знам. Не се безпокой за децата. Аз ще ги облека и нахраня, а после ще ги изпратя на училище.
— Добре де, утре пък аз ще го направя — изгледа я той. — След като си решила, че обект на пазарлъци трябва да бъдат дори тези интимни родителски преживявания…
— Имам и друга идея — невъзмутимо продължи тя.
— Сигурно е гениална — кисело се усмихна Харди. — Хайде, да я чуем…
— Не е зле да помислиш към кой адвокат да го насочиш, докато пътуваш натам… Може би Дейвид Фрийман.
— Може би — кимна Харди, замълча за момент, после добави: — Ако изобщо има нужда от адвокат…
Картата беше на коленете му. Спря на ъгъла на Станиън и Парнас, за да направи справка. Улицата на Греъм беше скрита много добре. Зави надясно, измина една пряка, а след това свърна вляво — по една почти вертикална уличка, която не би трябвало да бъде по-стръмна от посестримите си наоколо. На ъгъла имаше знаци, които забраняваха преминаването на камиони и микробуси поради големия наклон. Друг знак информираше, че улицата е задънена. Живущите тук явно не държат останалите да знаят това, рече си Харди.
Отмести картата и напрегна взор. Мъглата ограничаваше видимостта, стръмната уличка чезнеше нагоре по хълма. Съжали, че не поиска от Греъм да го упъти, а се задоволи само да си запише адреса. Но вече бе късно. Трябва да продължи напред. В случай че се изгуби, ще търси някой телефонен автомат…
Насочи старата си хонда нагоре по стръмното, стигна до още една уличка, обозначена със знак „Без изход“, която чезнеше вдясно, пое по нея. После мъглата изчезна. Изведнъж, без предупреждение. Беше се изкачил над нея.
И се беше озовал в царството на приказките.
Авеню Еджууд беше покрито с настилка от червени тухли, от двете му страни се редуваха кокетни къщички, окъпани от ярките лъчи на утринното слънце. Платното бе маркирано от стройни, еднакви на височина дръвчета, отрупани с бели и розови цветове. Той свали страничното стъкло и чу могъщия хор на птиците.
Какво е това вълшебно място? Харди живееше в Сан Франциско откакто се помнеше, но никога не беше идвал тук, никога не беше чувал за този квартал, въпреки че разстоянието оттук до „Литъл Шамрок“ едва ли надвишаваше километър.
Отби и спря на празното място на билото, малко преди групичката борове и евкалипти, които маркираха края на тази странна задънена улица. Слезе от колата и остана известно време край нея. Напълни дробовете си със свеж, ухаещ въздух, отново се възхити на равните редици червени тухли на настилката. Мъглата се стелеше далеч долу, едно дебело одеяло от бял памук. От нея стърчаха червените носещи колони на моста Голдън Гейт.
Още по-нататък, далеч на изток, мътно проблясваха стъклата на небостъргачите в градския център. В залива мърдаха кораби, толкова дребни, че приличаха на някакви тромави буболечки. Ниските брегове на Трежър Айланд изглеждаха близо, на една ръка разстояние. По моста Оукланд Бей пълзяха разноцветни гирлянди от автомобили, които бавно се разпръскваха из многобройните магистрали отвъд.
Адресът се оказа в самото дъно на уличката. Входната врата беше изсечена направо в стената на нещо, което някога трябва да е било гараж. Харди се изправи пред нея и почука. Автоматически се приготви за ролята на адвокат, който трябва да представя клиента си пред закона. Също така автоматически си помисли, че ако полицията е открила нещо, той ще се окаже безнадеждно затънал в защитата на Греъм.