— Не — отвърна Харди, после сви рамене и добави: — Предполагам, че е действал по инстинкт, но се оказа прав.
— Трябва да поговоря с нея. Значи тя смята, че Греъм не го е направил, а?
— Поне аз останах с такова впечатление…
— По какви причини мисли така?
— Не знам — отново сви рамене Харди. Лъжи, лъжи и пак лъжи… Много му се искаше да сподели всичко с Ейб, но не посмя. В момента най-важното беше да предпази Сара, а чрез нея и Греъм… Не беше очарован от тази ситуация, но просто нямаше избор. — Попитай я сам…
Слава богу, Франи не беше злопаметна. В това отношение беше коренна противоположност на мъжа си, който можеше да помни личната обида в продължение на години.
Съсипан или не, Харди нямаше навика да се промъква незабелязано, въпреки че в момента се чувстваше буквално стъпкан. Отключи входната врата, остави куфарчето си в антрето и се изправи в средата на хола. В продължение на няколко секунди остана така, после въздъхна, приближи се към камината и започна да мести слонския керван.
До обонянието му достигна аромата на прясно опечен хляб, откъм двора долиташе глъч. Децата явно бяха поканили и съседчетата си. Прибра се направо у дома. Не виждаше смисъл да се отбива в кантората, нито заради „Триптек“, нито за обичайните дълги дискусии с Фрийман. Искаше да бъде със семейството си, може би защото всичко останало беше извън контрол.
Времето продължаваше да се задържа топло. През отворените прозорци нахлуваше ветрец с едва доловим мирис на море.
Ръцете на Франи го обвиха изотзад.
— Защо си се оженил за такава ревнивка като мен?
Той се обърна и я прегърна.
— Не съм искал да крия от теб каквото и да било — рече. — Но толкова неща са на главата ми, че просто забравих…
Тя се притисна в него. Беше боса, облечена в отрязани дънки и синя блузка без сутиен.
— Бях уморена, може би и малко ядосана, че прекарваш толкова много време със Сара… На всичкото отгоре излезе, че си имате и тайни… — Раменете ѝ леко се присвиха: — Наистина съжалявам, Дизмъс. Но този удар ме завари неподготвена…
Той я целуна с обещанието да я накаже по-късно, после попита:
— Междувременно, искаш ли да чуеш една новина за „Триптек“? Добре, но първо седни…
Отново бяха в хола, но след цели четири часа, използвани за оправянето на децата. Докладът му за Мишел и пропуснатото състояние от „Триптек“ отне половин час (без да се броят емоционалните реакции), но това беше цялото време, с което разполагаха преди вечеря.
Пропуснаха да приберат децата навреме и игрите продължиха доста след шест. Вечерята закъсня, после дойде ред на миенето на зъбите и обличането на пижамите.
После, като безплатно приложение, Винсънт изведнъж се сети, че не си е написал домашното — стихотворение минимум шестнайсет строфи, при писането на което родителите имат право да помагат за римите, но не и да подменят думи.
— Никаква помощ, тате! — рече той с насълзени очи. — Цялото трябва да си е мое! Но ти вероятно мислиш, че не мога да направя нищо сам, нали?
Франи предварително бе определила вечерта за къпане. Ребека реши да вземе един душ, отказвайки да влезе във ваната с малкото си братче. Това предизвика нов плач и скърцане със зъби от страна на Винсънт. Не е честно, оплака се той. Всички ме мразят, а тая Бек прави каквото си пожелае!
Винсънт също мразеше света и изрази желание да избяга в дън гори Тилилейски и да живее там с Балто или всяко друго животно, което изпитва поне мъничко съчувствие към него.
Някъде около девет и половина Харди най-сетне затвори прозорците и спусна пердетата. Хладният вечерен бриз миришеше на есен.
— Е, прекарахме си приятно — обобщи той.
Франи се тръшна на дивана, на лицето ѝ бе изписано изтощение.
— Ще изпия чаша вино, а може би и две — обяви тя. — Искаш ли да ми правиш компания?
— Джин — рече Харди. — Три пръста, една бучка лед, без маслина.
Телевизията бе захапала здраво. Войната между прокурорите, разделението между ченгетата. Шарън Прат и Барбара Брандт по въпроса за социалните поръчки. Хапливите забележки на Арт Драйсдейл и Дейвид Фрийман по отношение на Сара.
Драйсдейл:
— Погрешната политика на Шарън Прат доведе дотам, че добрите полицаи вече нямат представа какво значи закон.
Фрийман:
— Инспектор Евънс усеща истината със сърцето си. Греъм Русо е обичал баща си.
Харди натисна дистанционното и екранът потъмня.
— Господ здраве да му дава на тоя Дейвид! — промърмори той. Джинът едва се забелязваше на дъното на чашата. — Очертава си пистата и препуска по нея като състезателен кон!