— Хей, Марсел, а какво ще стане, ако получим благословията на Глицки и открием истинския убиец? — попита изведнъж тя. — Нима не се тревожиш от факта, че може да сме тикнали невинен човек в затвора?
— Ще ти кажа от какво се тревожа, Сара. Предполага се, че като мой партньор ти ще ми пазиш задника, но виждам, че изобщо не го правиш. Ето от това се тревожа!
— Как така не го правя? Нима една думичка вчера промени всичко?
Червената светлина на светофара му позволи да се обърне към нея.
— Тая игра се играе от екип, момичето ми. Да, една думичка понякога е напълно достатъчна, за да минеш на другата страна!
Устните ѝ потрепнаха, но тя бе твърдо решена да не показва слабост.
— Не съм минала на другата страна! Но винаги съм твърдяла, че Греъм Русо не е убил баща си! Ти най-добре от всички знаеш това.
— Да, зная — кимна Лание. — Но това си е между нас, нещо като семейна работа. Докато банката на свидетелите е съвсем друго нещо…
— А какво ще кажеш тогава за Тоска? — контрира тя. — За какво ходи да търсиш съдействието му? Или и това е друга работа?
— Друга работа е — кимна Лание. — Свърших я в свободното си време, защото исках да направя услуга на главния прокурор.
— Значи изобщо не ни пука дали сме прибрали истинския виновник, така ли?
— Напротив, пука ни.
— Тогава?
— Нищо. Имаме го.
— Казвам се Блу и работя като модел.
— Извинете, но трябва да назовете пълното си име — рече Соума.
— Блу е пълното ми име.
Съседката на Сал Русо заканително се втренчи в младия прокурор. Беше облечена в черен клин от тънка материя, плътно прилепнал към бедрата ѝ, отгоре бе навлякла черен пуловер. Ръцете ѝ почиваха върху дървения парапет на банката за свидетели, трисантиметровите нокти със стоманеносив лак леко почукваха по дървото.
По време на сутрешното заседание Марсел Лание стоически изтърпя разпита на Арт Драйсдейл, който не му спести нищо от това, което вече беше изпробвал върху Сара. Подробно описа пред съдебните заседатели всички лъжи на Греъм, постара се да им покаже, че поне един от следователите — онзи, който окачестви себе си като „здраво работещо ченге“ — изобщо не допуска, че на обвиняемия може да се вярва… Харди и Фрийман се отказаха да му поставят въпроси.
Но нещата с Блу очевидно се развиваха по друг начин. Тя бе призована, за да даде показания относно борбата, станала в жилището на Сал, а целта на Харди беше да докаже, че тази борба няма нищо общо с Греъм.
— И така, госпожице… хм…
Соума бе провел поне пет-шест предварителни разговора с Блу, за да я подготви за официалните показания, но въпреки това изпитваше затруднения при разпита на свидетел, който се представя с едно-единствено име. Това беше в интерес на Харди, защото момичето беше призовано от обвинението, но младият прокурор очевидно не успяваше да го предразположи към откровения.
— Блу и толкоз! — сопнато рече тя. — Това име е съвсем законно, приех го официално още преди пет години!
— Добре, моля да ме извините — окопити се Соума и прочисти гърлото си. — Бихте ли ни съобщила адреса си? — Тя го стори. — Какво е разположението на вашия апартамент спрямо апартамента на покойния Сал Русо?
Соума очевидно изпитваше затруднения при боравенето със словото. Трябва да е бил доста по-добър по време на стажа си в съда, иначе едва ли биха го взели на постоянна работа, рече си Харди. Днес просто не беше във форма и това също бе в полза на защитата.
— Точно под него.
— Един етаж по-долу?
Върху лицето на Блу отново се изписа досада. Какво по дяволите може да означава точно под него, ако не един етаж по-долу?!
— Да — въздъхна тя. — Неговият под е моят таван…
— Много добре. Бяхте ли си у дома на девети май — денят, в който почина Сал Русо?
— Да. Имах упражнение… по сценично поведение.
— Цял следобед?
В опита си да изясни максимално ситуацията пред съдебните заседатели, Соума отново я беше настъпил по мазола.
— Да, сър — смръщено отговори Блу.
— А чухте ли някакви необичайни шумове, идващи от апартамента на Сал?
— Да, сър.
— Бихте ли ги описали по-подробно пред съдебните заседатели?
Блу се обърна към бокса с видимо облекчение.
— Чух някакво тътрене на крака, после Сал извика „не, не, не“, ей така… — демонстрацията ѝ беше достатъчно жива, за да събуди всички задрямали в залата. — После се чу трясък, като от съборен стол…
— Възражение, Ваша Светлост — изправи се Харди. — Това са спекулации.