Солтър отхвърли възражението, а Соума кимна и продължи:
— Значи чухте силен трясък, така ли?
— Да.
— А гласове?
— Също.
— Чухте ли и други гласове, освен този на Сал?
Харди отново направи възражение. Не хранеше надежди съдията да го приеме, но сега беше по-важно да внуши на заседателите, че Блу не може да бъди сигурна дали чутите гласове действително са идвали от апартамента на Сал.
Солтър прекрасно разбираше намеренията му да накъса показанията на свидетелката и да ги омаловажи в очите на съдебните заседатели. Със свъсени вежди, издаващи неодобрението му, той отхвърли възражението.
Блу изслуша въпроса за втори път, после кимна:
— Да, там имаше и друг човек.
— Какъв беше гласът — мъжки или женски?
— Възражение — отново се надигна Харди. В момента пет пари не даваше, че настройва срещу себе си не само съдията, но и самата свидетелка. — Ваша Светлост, свидетелката не може да бъде сигурна, че гласовете са идвали от апартамента на Сал Русо, а още по-малко, че единият от тях е принадлежал именно на Русо… По същия начин не може да бъде сигурна дали вторият глас е бил мъжки или женски…
— Точно за тази цел е въведен кръстосаният разпит, господин Харди! — хладно отвърна Солтър. — Ако сте забравил, това означава, че и вие ще имате възможност да задавате въпроси на свидетелката. Моля продължавайте, господин Соума.
Младият прокурор отново повтори въпроса за гласа.
— Принадлежеше на мъж — отговори Блу.
— Възражение — изправи се Харди. — Свидетелката не може да бъде сигурна в току-що направеното твърдение, Ваша Светлост.
Този път постигна целта си. Блу очевидно забрави за достопочтената роля на модел и язвително подхвърли:
— Аз имам представа за мъжките гласове, сладурче!
Галерията зашумя, но Солтър я укроти с един-единствен застрашителен поглед. После свали очилата си и почука с тях по плота:
— Блу, моля да не разговаряте директно с адвокатите! — Изви глава към банките на защитата и обвинението и хладно добави: — Приближете се, господа…
Харди и Фрийман станаха едновременно, Драйсдейл изчака Соума.
— Господин Харди — проведе се напред Солтър. — Вече няколко пъти отхвърлям възраженията ви, но вие продължавате в същия дух. Нека вървим напред, ако нямате нищо против…
— Просто ви напомням да преценявате внимателно, Ваша Светлост — отвърна Харди. — Блу може би наистина е чула гласове, тези гласове вероятно са идвали от апартамента на Сал, но тя не може да твърди това като неоспорим факт…
Както винаги прецизен по отношение на формалностите, Фрийман добави:
— От законова гледна точка той е прав, господин съдия. Попитайте Арт, и той ще ви каже същото…
— Няма нужда да ми казва, Дейвид — сърдито го изгледа Солтър. — Вие също…
Всеки съдия по наказателни дела изпитва ужас от дамоклевия меч на обжалването. Защото вероятността издадената от него присъда да бъде отменена е прекалено голяма, а това се отразява на репутацията му. Солтър захапа извитото крайче на очилата си и се замисли.
Упоритият начин, по който Харди поставяше възраженията си, най-сетне даде резултат.
— Като се замисля, стигам до заключението, че господин Харди има известно право — промърмори той. — Възнамерявам да уважа както последното му възражение, така и онова преди него…
— Но, Ваша Светлост… — разпери ръце Соума.
Съдията предупредително насочи показалец в гърдите му, Драйсдейл му помогна като леко докосна ръкава на партньора си. Първоначалното отсъждане на Солтър беше правилно, но след като веднъж бе променил становището си, той едва ли щеше да се върне към него. Харди бе спечелил. Съдията окачи очилата на носа си и вдигна глава:
— Благодаря, господа.
Изчака екипите да заемат местата си, после бавно се извърна към съдебните заседатели и каза:
— Моля, не обръщайте внимание на твърдението на Блу, според което тя е чула гласове от апартамента на Сал Русо, а също и на другото, че тези гласове са били мъжки… Господин Соума, можете да продължите.
Прокурорът напълни една чаша с вода и бавно отпи. Очевидно му трябваше малко време, за да обмисли промяна на тактиката си. Погледна тавана, изпусна въздуха от дробовете си и едва тогава се извърна към свидетелката:
— Познавате ли обвиняемия, Блу?
— Да, сър.
— Бихте ли ни казали къде сте го срещала?
— О, на различни места. По стълбището, на улицата, в компанията на баща си… В последно време той почти непрекъснато беше при него.
— А разговаряли ли сте?