— Един-два пъти сме се поздравявали, нищо повече…
Соума се приготви да зададе следващия си въпрос, вероятно в същата област, но беше спрян от деликатното покашляне на Драйсдейл, който вдигна ръка и поиска кратко прекъсване.
Пет минути по-късно Соума обяви, че няма повече въпроси към свидетелката.
От нея не успя да получи нищо.
Харди обаче се надяваше на по-голям успех. Той прекрасно разбра защо се прокашля Драйсдейл — объркан от промяната в становището на съдията и отчаяно търсещ нов подход, Соума бе задал въпрос, на който не знаеше отговора, и по този начин бе отстъпил инициативата на защитата. Кашлицата имаше за цел да затръшне вратата под носа на Харди, но беше закъсняла…
Той се усмихна на свидетелката, твърдо решен да ѝ спести неприятните формалности.
— Блу, вие твърдите, че често сте виждали Греъм в компанията на баща му… Да сте забелязали някакво напрежение помежду им, да се карат или спорят?
— Не, никога.
— Какво значи „никога“?
— Ами те обикновено се смееха и закачаха, знаете… Понякога просто си седяха в камионетката, говореха и се смееха. Друг път го правеха пред входа…
— Можем ли да заключим от всичко това, че те са се харесвали?
— Възражение — обади се Соума. — Това е внушение. — Гласът му беше с една октава по-висок от нормалното. Съдията прие възражението му, но Харди не показа признаци на раздразнение.
— Блу — продължи да се усмихна той. — Имало ли е и други случаи, когато в апартамента на Сал се е блъскало и чукало, сякаш са падали тежки предмети?
— О, разбира се. Понякога бях сигурна, че се е спънал в лампион, или нещо подобно…
— Влизала ли сте в жилището му?
— Един-два пъти, но не по работа — блеснаха зъбите на свидетелката. — Просто ми казваше, че има хубава сьомга и аз отивах да си купя. Много обичам сьомга…
— И аз — усмихна се Харди. — С какво впечатление останахте след тези посещения? Беше ли Сал подреден човек и добър домакин? Искам да кажа — чист ли беше апартамента?
— Господи, не — извъртя очи Блу. — Навсякъде се въргаляха стари вестници и разни кашони.
— В които като нищо се е спъвал, така ли?
Соума направи ново възражение, което също бе прието. Но Харди усети, че е на прав път и побърза да продължи:
— Добре, Блу… Сега ще ви върна към деня, в който почина Сал. Искам да обърнете специално внимание на онзи шум от падане, за който споменахте. Помните го добре, нали?
— Да, вече го казах…
— Правилно, казахте го — съгласи се Харди. — Но на инспектор Лание сте казали и още нещо — че известно време след падането сте чула как вратата горе се затръшва. Така ли беше?
— Точно така.
— Можете ли да си спомните колко време измина от падането до затръшването на вратата? — Харди искаше на всяка цена да отдели двете събития във времето. Колкото по-голям е интервалът между тях, толкова по-малка беше възможността да имат пряка връзка помежду си. Което ще рече, че вероятността да е имало борба също намалява…
Блу се облегна назад, прибра ръцете си в скута и методично започна да пука кокалчетата на пръстите си. Очите ѝ бавно се разфокусираха.
— Чух трясъка от падането, после го чух да вика „не, не, не“… — тихо започна тя. — Мисля, че затръшването на вратата дойде доста по-късно…
— Докато чувахте тези шумове правехте упражнения, така ли? — не изпусна нишката Харди.
— Да — кимна Блу. — По тази причина не се качих да видя какво става… Особено след онова падане и виковете му…
— Много добре, Блу. Сега нека видим как стоят нещата с това „доста време“, което споменахте преди малко. Би ли могло да е повече от половин час?
— Сигурно — сви рамене свидетелката, после, очевидно решила, че има опасност да я уличат в лъжа, побърза да добави: — По това време май бях задрямала… — Стрелна с поглед съдията, после сведе глава.
Харди прибягна до коза, който бе получил от Сара. Лание споменал пред нея, че от жилището на Блу се носела непоносима воня… Това не беше записано в свидетелските показания.
— Пушихте ли марихуана през този ден, Блу? — остро попита той. — Тя ли беше причината да заспите?
Притисната до стената, Блу панически огледа залата.
— Не беше чак толкова дълго — промърмори тя.
— Кое, дрямката ли?
— След като той си отиде, аз се качих, но никой не ми отвори…
— Опитахте ли бравата?
— Не.
— Ясно ли си спомняте, че чухте затръшването на вратата след като се събудихте?
— Да.
— А стъргането и тътена чухте преди да заспите?
— Да, сър. Така беше.
— Можем ли да допуснем, че между шума от падането и напълно отделния звук от затварянето на вратата е изтекло повече време, да речем един час?