— Тук живее Греъм Русо.
— Блазе му — въздъхна Глицки, после превключи на делова вълна: — Днес пак си поговорих с Евънс… Не сме си свършили работата както трябва.
— Знам.
— Означава ли това, че знаеш за Тоска и оня другия — Айсинг?
— Греъм ми спомена за тях…
— И въпреки това не си наел детектив, който да проучи нещата?
— Нямам пари, Ейб — призна с въздишка Харди. — Почти съм на нулата… — После сви рамене и добави: — Пък и пет пари не давам кой го е извършил, знаеш! Моята работа е да отърва клиента си.
— Доколкото чувам, имаш всички шансове да успееш…
— Може би — отново сви рамене Харди. — Но ни се падна доста гадно жури. Както и да е… А сега казвай за какво сме се събрали на тоя баир…
— По това време на денонощието много хора душат около Палатата — промърмори Глицки и огледа пустата уличка, сякаш се опасяваше от шпиони. — Исках да ти съобщя, че продължаваме да търсим. Евънс настоява да привика на разпит братчето и сестричката, но това може да ни постави в патова ситуация. Защото ще трябва да им дадем някакви причини, а след това какво?
— Аз имах същия проблем.
— А и тези пари… — въздъхна Глицки. — За разлика от всеобщото убеждение, аз никак не съм склонен да закова невинен човек…
— Времето изтича, Ейб. Може би вече е късно…
— Знам — кимна Глицки. — Но официално погледнато, аз трябва да действам законно.
Което означаваше, че едва ли ще успее да направи нещо в толкова кратки срокове. Но жестът му беше достоен за уважение. Жест, който не всеки полицейски началник е склонен да си позволи…
— Официално погледнато, постъпката ти е оценена високо — усмихна се Харди.
Франи заспа още в девет.
Харди се въртя в леглото докъм единайсет, после стана и пусна телевизора. Процесът продължаваше да е централна новина, вероятно поради вчерашната бомба, която хвърли Сара. Научи, че днес се е справил добре с показанията на Блу. Според говорителя, един от главните свидетели на обвинението не е успял да докаже, че в апартамента на Сал Русо е имало скандал между баща и син…
— Но утре съдът ще изслуша показанията на Алисън Ли — банковата касиерка, която…
Харди натисна бутона на дистанционното, твърдо решил да направи още един опит да заспи.
Трийсет и първа глава
Това не може да се случва с мен, рече си Харди. Нима ще загубя делото заради собствената си глупост?!
Но по всичко личеше, че нещата вървят именно натам, поне за момента. Солтър ги бе събрал в кабинета си, за да обсъдят използването на видеозаписите. Фрийман беше на мнение, че защитата не се нуждае от тях, просто защото бе убеден, че въпросът с банката и парите е второстепенен. Но за Харди този въпрос имаше значението на димящ пистолет. Ако съдията реши, че видеозаписите могат да бъдат използвани като доказателства и Соума наблегне на предполагаемия факт, че в петък, независимо по какъв повод, Греъм е бил в банката, Харди разполагаше с доказателство за противното и щеше да го унищожи!
В момента обаче тази ситуация изглеждаше малко вероятна. По време на предварителните заседания Драйсдейл и Соума нито веднъж не поставиха въпроса за допускането на видеозаписите в залата, но сега предстоеше разпит на Алисън Ли и те изведнъж решиха, че Харди трябва да докаже легитимността на лентата — откъде идва, какво съдържа, доколко може да се вярва на записаното върху нея… Предложението им към Солтър беше тази лента да бъде отхвърлена.
— Разполагам с въпросната касета от месеци, господин съдия — каза Харди, изправил се пред писалището на Солтър. — Тя фигурира в списъка на официалните ми доказателства и обвинението знае за нея. Господин Соума и господин Драйсдейл имаха пълната свобода да се запознаят с нейното съдържание. А то категорично доказва, че в този петък клиентът ми не е бил в банката и поставя под съмнение един от основните пунктове на обвинението.
Ако не беше толкова разгорещен, вероятно щеше да забележи поведението на партньора си. Дейвид Фрийман седеше в ъгъла с кръстосани пред гърдите ръце и от цялото му поведение личеше, че се държи настрана от проблема. Един сам по себе си доста обезпокоителен признак…
Драйсдейл изглеждаше напълно възстановен след вчерашното си публично избухване. Държеше се спокойно, говореше тихо и убедително. Соума от своя страна трудно прикриваше самодоволството си.
— Нямаме проблеми с оригиналната касета, господин съдия — каза Драйсдейл. — Проблемът е в копието, което притежава господин Харди.
— Добре, нека използваме оригиналната — прекалено бързо отстъпи Харди. Изненадата е нещо изключително опасно в хода на наказателните дела, а той току-що позволи да го притиснат с нея.