— От банката ни уведомиха, че оригиналният запис е изтрит — обяви с нотка на триумф Соума.
Харди нямаше представа откога прокурорът е наясно с този факт, нито пък колко време е подготвял удара си. Но в момента очевидно се наслаждаваше от създадената ситуация.
— Не е изтрит — възрази той, но веднага усети, че истината е точно такава. В момент като този Соума нямаше причини да блъфира. — Увериха ме, че ще го запазят…
Беше разчитал на копието. Дори си направи още един екземпляр, за да го връчи на Драйсдейл и Соума. Любезната управителка на банковия клон госпожица Рейгоса го бе уверила, че ще запазят оригинала и той нямаше причини да се съмнява в това.
— Разбира се, ние пожелахме да сверим копието на господин Харди с оригинала, Ваша Светлост — рече с влудяващо спокойствие Драйсдейл. — Но в банката явно бяха изтълкували погрешно молбата му и въпросната касета е била използвана отново…
Харди притисна слепоочията си с длани. Не, това не може да бъде! Нещата опираха до собствената му небрежност, нямаше на кого да се сърди!
— Ваша Светлост, мога да ви уверя, че моето копие не е манипулирано по никакъв начин и отговаря напълно на…
— Не е така, Ваша Светлост — безцеремонно го прекъсна Соума. — Въпросният запис може да е всякакъв. Няма дата, няма маркировка за часовете…
— Ще призова госпожица Рейгоса — държеше на своето Харди. — Тя под клетва ще потвърди, че записът е бил направен от оригиналната касета…
— Уви, господин Харди — усмихна се пренебрежително Соума и Харди изведнъж изпита желанието да му тресне един в мутрата. — Записът не е бил направен от госпожица Рейгоса, а от някой си Хуан Хавиер Гонзалес, който вече се намира в родния си Хондурас, след като властите открили нередности в положението му на имигрант…
— Ах ти мръсно…
— Виж какво, Диз — спря го с вдигната ръка Драйсдейл и по този начин му спести допълнителните усложнения. — Дори да оставим настрана техническите причини, поради които касетата ти не може да бъде приета, записите върху нея трябва да покриват три работни дни, или двайсет и четири часа, нали така?
— Това е известно на всички — кимна Харди.
— Но твоите записи продължават точно двайсет и два часа и половина. Тоест — час и половина липсва.
Харди прекрасно си спомняше как, обзет от нетърпение, бе пренавивал лентата, за да попадне на онова, което щеше да му свърши работа. За разлика от Соума, който очевидно бе успял да се пребори с отегчението…
— Освен че е изтрил оригинала, споменатият Гонзалес не е имал физическата възможност да ти предостави пълен запис — приключи Драйсдейл и се обърна към Солтър: — Господин съдия, нямаме основание да приемем споменатата касета за веществено доказателство, още повече че тя не доказва нищо…
В тона му липсваше самодоволството на Соума, но думите бяха достатъчни.
Харди усети пръстите на Фрийман върху рамото си. Старецът бе станал от мястото си тихо и напълно незабелязано.
Солтър беше чул достатъчно и постанови, че касетата се отхвърля като веществено доказателство.
Ентусиазмът, с който Гил Соума започна разпита на следващите свидетели беше особено дразнещ на фона на току-що претърпяното поражение. Колко много разчитах на тези записи, горчиво поклати глава Харди. Какъв глупак съм бил!
Беше четвъртък следобед, Соума очевидно беше близо до финала на обвинението. От самоувереното му поведение можеше да се заключи, че едва ли е усетил раните, които успя да му нанесе Харди.
Алисън Ли започна показанията си нервно — също както по време на разговора си с Харди в банката. Соума беше вежлив и внимателен, задавайки стандартните си въпроси — име, професия, месторабота и така нататък. После премина върху същността.
— Госпожице Ли, познавате ли обвиняемия Греъм Русо?
— Да. Той е клиент на банката, в която работя.
Доволен и преливащ от самоувереност, Соума бавно пристъпи към работната си маса, взе лист хартия и го включи в списъка на доказателствата.
— Госпожице Ли, бих ви помолил да разгледате веществено доказателство номер 14 и да кажете дали този документ ви е познат…
Момичето пое листа и бързо го огледа.
— Да — кимна то. — Това е формуляр, който клиентите ни попълват преди да получат достъп до касетите си.
— Вие видяхте ли обвиняемият Греъм Русо да попълва подобен документ.
— Да.
Ентусиазмът на Соума достигна нови висоти.