— А длъжни ли са вашите клиенти да слагат дата и подпис на тези формуляри, госпожице Ли? — попита с усмивка на превъзходство той.
— Да.
— Но в случая с този документ, господин Русо не го е сторил…
— Не.
— Вие напомнихте ли му да го стори?
— Да.
— Но въпреки това той не го стори, така ли?
Харди скочи на крака:
— Свидетелката вече отговори на този въпрос, Ваша Светлост.
Солтър вероятно му съчувстваше, а и думите му не струваха кой знае колко като възражение.
— Това е вярно — кимна той. — Възражението се приема. Продължавайте нататък, господин Соума.
Младият прокурор очевидно бе решил да засегне и най-незначителните детайли.
— Обвиняемият даде ли ви някаква причина, поради която не слага датата върху формуляра? — попита той.
— Не. Каза, че ще я сложи по-късно и аз се съгласих. Но после видях, че не го е направил…
И тъй нататък, и тъй нататък…
Когато Харди пое свидетелката, нещата вече бяха ясни. Греъм Русо се появил в клона по някое време в петък следобед и е оставил нещо в касетата си. Изглеждал нервен и бързал…
Лишени от видеозаписите, адвокатите на обвиняемия бяха принудени да сменят тактиката в движение и да използват варианта, предложен от Дейвид Фрийман. Обзет от нереално, почти отчаяно спокойствие, Харди бавно се изправи в средата на съдебната зала.
— Госпожице Ли — започна с усмивка той. — Вие заявихте, че през въпросния петъчен следобед Греъм Русо се е появил в банката с някакво куфарче. Случайно да сте зърнала съдържанието на това куфарче?
Нервността на Алисън се завърна. Преди да отговори тя се размърда в стола и хвърли кос поглед към заседателите и Соума.
— Никога не съм казвала подобно нещо.
— Аз също — продължаваше да се усмихва Харди. Говореше спокойно, без заплашителна интонация, сякаш двамата просто си бъбреха. — Но сега ви задавам този въпрос и ви моля да отговорите. Видяхте ли съдържанието на куфарчето?
— Не.
— Дори за малко?
— Не. Изобщо не съм го видяла.
— Значи не знаете какво е имало в това куфарче и дали изобщо е имало нещо в него. Така ли?
Използва кратката пауза, за да хвърли поглед към бокса на заседателите. Прост и ясен, въпросът очевидно предизвика реакцията, която беше предсказал Фрийман: появата на дълбока пукнатина в една от основните хипотези на обвинението, свързани с деня, в който беше умрял Сал. Неколцина от съдебните заседатели изправиха гърбове, на лицата им се изписа жив интерес.
Алисън Ли кимна в знак на потвърждение. Наистина не е знаела нищо за съдържанието на куфарчето.
Харди се опитваше да подчертае, че нищо не доказва хипотезата на прокуратурата — а именно че Греъм е прибрал в касетата си бейзболните картички и парите на Сал. Никой не можеше да докаже, че той е депозирал в банката каквото и да било в месеците след смъртта на Сал.
Той самият вярваше напълно във версията на Греъм — парите и картичките действително са били в куфарчето, откъдето са били прехвърлени в касетата. Но това е станало в четвъртък — една истина, която не носеше полза за клиента му и той без колебание ѝ обърна гръб.
Същевременно нямаше никакви намерения да остави нещата така.
— Някога имала ли сте възможност да надникнете в касетата на господин Русо? — извърна се към свидетелката той.
— Не — поклати глава Ли. — Клиентите ни ползват отделно помещение.
— В такъв случай бихте ли могли да кажете колко време са престояли в касетата споменатите пари и бейзболни картички?
Алисън Ли нерешително замълча. Очите ѝ се извърнаха към бокса на заседателите, устата ѝ се отвори и затвори.
— Не зная това — промълви най-сетне тя.
— Седмици?
— Възможно е…
— Месеци?
— Не, не мисля…
Харди получи това, което искаше. Заседателите имаха съвсем основателни причини да се съмняват, че Греъм е убил баща си и е хукнал да скрие парите му в банката.
Самочувствието му започна да се възвръща.
— Помните ли, че ние с вас разговаряхме? — премина към следващата си цел той. — Беше някъде през май…
— Да, разбира се — кимна Алисън и в очите ѝ се появи предизвикателен блясък.
— А помните ли какво ми казахте? — настоятелно я изгледа той. — Че според вас Греъм Русо е идвал в четвъртък.
— Не е точно така. Казах, че не съм сигурна дали е било в четвъртък или в петък…
Или лъже, или просто не може да си спомни, рече си Харди и реши да опита още веднъж.
— Значи не си спомняте, че казахте четвъртък, така ли?
— Не.