Дали ще може да се изтръгне от нея? Или, ако е честен пред себе си, ще пожелае ли да се изтръгне?
Усети как пулсът му се ускорява. Това не му се случваше пред камарите папки и документи по делото „Триптек“, които го чакаха в кантората. Да обичаш работата си е лукс, напомни си той. Вече си пораснал, в живота ти има и по-важни неща.
Отвътре долетя някакъв шум, той се стегна и бавно изпусна въздуха от гърдите си.
— Вашият клиент отказва да ни сътрудничи, ето защо и ние ще сторим същото — препречи пътя му инспектор Марсел Лание. Харди го познаваше от години. — В момента провеждаме обиск, на който нямате право да присъствате. Просто и ясно.
— Как така отказва да сътрудничи? — попита с тих глас Харди.
— Партньорката ми има въпроси към него, но той заяви, че ако е заподозрян, ще им отговаря само в присъствието на адвоката си — сви рамене Лание.
— Умно — рече Харди. — Това право му е гарантирано от закона.
— Напълно съм съгласен с вас. Но той няма право на адвокат по време на обиска. Ще се учудите, ако ви кажа колко често се случва да изчезват разни неща… По тази причина ще влезете след като приключим и тогава ще си проведем един хубав официален разговор…
Харди зърна Греъм — бос, по гащета и фланелка за джогинг. Седеше край огромна селска маса от дялано дърво, спуснатите щори на широкия прозорец пречеха на светлината да проникне до дъното на просторното едностайно жилище. Партньорката на Лание седеше срещу него и нещо му говореше.
Улицата наистина е красива, но едва ли чак толкова, че да ѝ се наслаждавам цял ден, рече си Харди. Инспектор Лание не е лош човек, просто в момента се беше наежил. Харди искаше да даде няколко съвета на Греъм относно поведението му пред полицията. Особено най-главният, който бе усвоил отличен опит: ако не те харесат, ченгетата могат да превърнат живота ти в ад, дори да си абсолютно невинен.
— Арестуван ли е? — попита на глас той.
— Задържан.
Спокойно, рече си. Не бива да губиш самообладание.
— Нека поговоря с клиента си. Появата ви тук го е шашнала, това е всичко. Ще се опитам да го успокоя, след което може би ще ви разкаже и нещо полезно за следствието. — Лицето му се разля в усмивка: — Хайде, Марсел… Нали не искате да признаете пред Глицки, че сте пропуснали шанса да разпитате заподозреният докато е още топъл?
Лание се поколеба за миг, после кимна.
— Добре, влезте и седнете край масата. Не пипайте нищо.
Апартаментът на Греъм светеше от чистота. Едно наистина фантастично място за живеене, рече си Харди. Огромен панорамен прозорец заемаше цялата стена в дъното. Греъм току-що бе вдигнал щорите, гледката към центъра и източните покрайнини на Сан Франциско беше наистина зашеметяваща. Подът бе покрит с дебели, гладко полирани дъски от тъмно дърво, върху него имаше красив персийски килим. Мебелите бяха смесица между датски стил и антики, постигнали помежду си малко странна, но приятна хармония.
Стената вдясно от Харди беше отрупана с книги, почти до тавана. Висока етажерка — изящна и едновременно с това солидна, се огъваше под тежестта на колекция от бутилки старо и очевидно скъпо вино. На тавана над нея имаше три малки, изцяло остъклени капандури. Останалата част от дясната стена беше заделена за кухненски бокс, опиращ чак до дъното. Печка с шкафчета над нея, хубава посуда.
Добрият вкус се усещаше навсякъде. Греъм Русо може и да е несретник, но очевидно не беше само това. После в главата на Харди се появи неизбежната грозна мисъл, която не успя да прогони: такова жилище и такъв начин на живот (дори един поглед към колекцията скъпи вина беше достатъчен) струват доста пари. А Греъм, дори да оставим всичко друго настрана, беше почти безработен… Неволно се запита как младият му клиент поддържа всичко това тук…
Всяко нещо с времето си, успокои се той. Засега ще се придържам към целта на това ранно посещение — да му държа ръката…
Изправи се, поиска и получи разрешение да направи кафе, минути по-късно, в знак на добра воля, предложи по чаша на присъстващите.
Обстановката беше спокойна, почти идилична. Двамата с Греъм останаха до масата и си говореха за бейзбол. Лание се беше отпуснал на ниския кожен диван вляво и прелистваше купчина списания. Не беше ясно дали проявява интерес към съдържанието им, или търси нещо между кориците.
Сара Евънс се беше заела с банята — едно малко помещение в дъното, запълнено с умивалник, душ и тоалетна чиния. Очевидно търсеше това, което бе записано в заповедта за обиск: спринцовки и ампули с морфин.