— Много добре, госпожице Ли — кимна той, направи малка пауза и добави: — Значи твърдите, че господин Русо се е появил в банката в петък. Така ли?
— Да. Наистина беше в петък!
Очевидно в полицията бе повтаряла това толкова много пъти, че вече си вярваше.
— Ясно ли си спомняте, че беше петък?
— Да.
— Добре. След като толкова ясно си го спомняте, може би ще ни кажете и часът, нали?
Ли се замисли за миг.
— Беше следобед…
— Но кога по-точно? В ранния следобед, в късния?
Не му харесваше това, което прави, но свидетелката се държеше прекалено предпазливо и очевидно започваше да се дразни.
— Късният следобед! — отсече с предизвикателство в гласа тя.
— След три часа, след четири?
— Не зная точно, но беше към края на работния ден.
Точно така, рече си Харди. Към края… Но не в петък, а в четвъртък. Беше успял да я закове. Заседателите ще бъдат информирани, че в петък следобед Греъм е бил на работа.
— Сигурна ли сте, че става въпрос именно за края на работния ден? — попита на глас той.
— Нали ви казах? Сигурна съм!
— След три?
— Положително.
— След четири?
— Може би. Всъщност, да…
— В петък, така ли?
— Да, в петък! — почти изкрещя Ли, изкарана извън нерви. — Нали вече го казах?!
Този път в усмивката на Харди нямаше нищо престорено.
— Казахте го, госпожице Ли — кимна той. — В петък следобед, след четири… Благодаря ви, нямам повече въпроси.
Солтър кимна и се извърна към банката на обвинението, чиито обитатели бяха доста помръкнали.
Соума стана на крака.
— Нямам допълнителни въпроси към свидетелката — обяви той, после, след кратка консултация с Драйсдейл, добави: — Ваша Светлост, с това приключихме процедурата по разглеждане на фактите и доказателствата на обвинението…
Върна им го! — доволно въздъхна Харди. Тъпкано им го върна! След провала с видеозаписите, чувството беше особено приятно… Позволи си да пусне една пренебрежителна усмивка по посока на Соума, а в главата му се появи една табела, която бе зърнал на улицата, окачена върху тежък мотоциклет: ТОЗИ ХАРЛИ ПРИНАДЛЕЖИ НА ЕДИН „АНГЕЛ НА АДА“. АКО НЕ ВЯРВАШ, ПИПНИ ГО!
— Сладка работа — рече Греъм. Съдебното заседание беше приключило и тримата отново се бяха събрали в транзитната килия. — В петък след три бях на работа и мога да го докажа. Ти я спипа, Диз!
— Май да — съгласи се Харди.
— Само дето това няма никакво значение — обади се Фрийман. Беше седнал на масата и поклащаше крака.
— Йода е тъжен — рече Греъм. — Йода е нещастен.
— Не съм нещастен — отвърна Фрийман. — Шоуто беше добро, но, както вече казах — безполезно. Ако бях на мястото на Соума… Не, не искам да съм на мястото на Соума… Ако бях на мястото на Драйсдейл, аз просто бих променил акцента… Има достатъчно време, за да привлече заседателите на своя страна.
— В какъв смисъл? — попита Харди.
— О, не знам точно, в какъвто и да е… Ще ти дам един пример: Греъм знае комбинацията на сейфа и е сигурен, че Сал никога няма да надникне в него. Просто издебва когато баща му не е в стаята, прибира парите и ги внася в банката. Няма значение кога точно е станало това. Но на девети май Сал отваря сейфа и вижда, че парите ги няма. По тази причина същата сутрин звъни на два пъти на Греъм. По тази причина Греъм веднага тича в жилището му. По тази причина го убива…
Изтеклата седмица бе дала на Харди малко поводи за радост и в момента той съвсем не беше склонен да се откаже от радостта на малката си победа.
— Не съществуват никакви доказателства в подкрепа на подобна теза — рече.
— Абсолютно вярно — светна лицето на Фрийман. — Точно това е тезата ми — нищо не е доказано. Липсват твърди улики и доказателства, а Соума просто ви предизвиква и двамата в някакво шибано състезание. Не се поддавайте, никакво състезание не ви трябва…
— Аз просто изпитах наслада — въздъхна дълбоко Греъм. — Беше ми приятно да гледам как присъстващият тук господин Харди рита няколко задника.
— Не ме разбирай погрешно, Греъм — продължи Фрийман. — Едва ли някой обича фойерверките повече от мен. Но тук не става въпрос за фойерверки, а за доказателства. Нито за миг не бива да забравяме това. Диз, още тази вечер трябва да напишеш единайсет-осемнайсет и да го връчиш на Солтър. Така утре ще можеш да го вкараш в дневния ред…
Имаше предвид едно рутинно искане, до което прибягваха всички защитници по наказателни дела преди началото на своите пледоарии. То бе свързано с член 1118, алинея Първа на Наказателния кодекс на Калифорния и се наричаше „Искане за незабавно снемане на обвиненията“. Юридическото основание за подобно искане обикновено е неспособността на обвинението да представи достатъчно убедителни доказателства за вината на подсъдимия. Вероятно поради тази формулировка почти всички съдии го отхвърляха.