От отговора на този въпрос я спаси Джордж, който напусна ресторанта и пое обратно към банката. Отключи колата си, паркирана на едно от запазените места на Бейуест, качи се вътре и подкара. Сара се приготви да го проследи по обичайния му маршрут до дома, но той внезапно зави надясно и наново се насочи към Тендърлойн.
Отдавна се беше мръкнало, поставените доста нарядко улични лампи хвърляха мъждива светлина. Джордж караше бавно по Еди стрийт, стигна Полк и зави надясно, насочвайки се към покрайнините на града. Нов десен завой, после още един… Очевидно правеше кръг.
Сара внезапно разбра за какво става въпрос и пулсът ѝ се ускори. Джордж обикаляше с определена цел!
Включи радиостанцията, изчака гласа на диспечера и забързано каза:
— Моля веднага да ми изпратите една патрулна кола. Намирам се на…
Когато Джордж спря и жената се настани на седалката до него, тя вече беше готова. Изчака го да отбие в една тъмна уличка и заповяда на патрулната двойка да действа.
Паркирала плътно зад полицейската кола, тя видя как униформените се приближават до колата на Джордж и чукат на стъклото. Застанали от двете ѝ страни, те включиха фенерчетата си и осветиха сцената, разиграваща се в купето.
Най-накрая имаше за какво да се залови.
Ченгетата поведоха проститутката към черно-бялата патрулна кола, паркирана на петдесетина метра по-нагоре. Сара бе притиснала Джордж до страничната врата на колата му. Реши да поеме този риск, изхождайки от предположението, че и при нормални обстоятелства той едва ли би я познал, да не говорим за момента — в тъмното, парализиран от ужас. Подготвен за сеанса, той бе свалил кашмиреното си палто и сега очевидно зъзнеше на вятъра. Това ще му се отрази добре, рече си тя.
Отвори портфейла му и измъкна картата за самоличност.
— Джордж Русо. Знаете ли, че законът забранява да вземате проститутки от улицата?
Той реши да опита един малък блъф:
— Тя е моя приятелка!
Сара се усмихна, после се обърна и извика по посока на отдалечаващите се полицаи:
— Хей, момчета! Човекът твърди, че мадамата му е приятелка. Попитайте я как му е името! — Обърна се към задържания и хладно добави: — Готова съм да се обзаложа, че няма да познае, Джордж… А вие знаете ли нейното?
Джордж гледаше като уплашен жребец, очите му търсеха нещо в мрака зад гърба ѝ.
— Хайде, Джордж — подкани го Сара. — Опитайте… Как се казва момичето? Линда, Джули…
— Тя го праща по дяволите! — извика единият от полицаите при патрулната кола. — Изобщо не го познава!
— Чухте ли? — усмихна се Сара. — Щях да спечеля баса…
— Добре де, какво толкова! — окопити се Джордж. — Най-много да ме глобите!
На този етап Сара би могла да изгуби много време, за да му създаде дребни неприятности, но тя отдавна знаеше какво иска и си беше подготвила съответната лъжа:
— Знаете ли, Джордж, от известно време насам е в ход една нова програма за борба срещу уличната проституция — започна тя. — Това неприятно явление непрекъснато се разраства, а такива като вас се измъкват без последици… Затова е взето решение снимките на уличните сладострастници да бъдат публикувани в печата…
— О, не! Никога не съм чувал за подобно нещо!
— Сега чухте, нали? Става въпрос за нова програма…
— Не мога да си позволя това!
— За съжаление нямате избор — отсече Сара и многозначително докосна пистолета на кръста си. — Моля, последвайте ме!
— Къде?
— В колата ми. Паркирала съм ей там, зад патрулката. После отиваме в центъра, познайте точно къде…
— Арестуван ли съм?
Тя му отговори със заплашително мълчание, което даде бърз резултат.
— Ви-вижте — запелтечи Джордж. — Това е изключено! Не можете да ме арестувате за незаконна проституция! Не ми пука какво казва момичето, но тя наистина е моя приятелка… Искам да се свържа с адвоката си!
— Ще ви дам тази възможност веднага след като пристигнем в Съдебната палата! — подхвърли Сара.
Той окончателно се предаде.
— Вижте… Не бихме ли могли да се разберем тук, на място? Може би ще…
— Не си утежнявайте положението, Джордж! — отряза го тя. — Опит за подкуп на полицейски служител също се квалифицира като престъпление! Ще приема, че не сте бил наясно с този параграф на закона, окей? А сега да вървим!
— Не, моля ви!…
— Хей, момчета! — повиши глас Сара.
Единият от полицаите вдигна глава и бавно тръгна към тях.