Охо, чак пък цветисти, рече си Харди и хвърли поглед към Фрийман, който леко сви рамене. Това, което очакваха, беше на път да се превърне в действителност.
Но Солтър не пропусна да забележи размяната на тези кратки безмълвни послания.
— Имате ли желание да добавите и устни аргументи? — попита той.
— Обвинението не успя да докаже нищо, господин съдия. Най-вече грабеж, въз основа на който са поискани утежняващите вината обстоятелства. Липсва дори косвена връзка между парите и смъртта на жертвата. Липсва документ, който да сочи кога Греъм е взел парите и картичките. Момчето е обичало баща си и е полагало грижи за него.
С крайчеца на окото си забеляза как Драйсдейл докосва ръкава на Соума, предупреждавайки го да мълчи.
Солтър остави мълчанието да се проточи, вероятно защото му беше жал да отхвърли веднага една толкова добре написана и цветиста искова молба. А макар и предопределено, подобно решение беше твърде важно, за да бъде взето без никакво забавяне…
La politesse, както казват французите.
— Не знам — промърмори най-сетне съдията. — Продължавам да съм дълбоко загрижен от факта, че обвиняемият ни затрупа с лъжи…
— Мисля, че за тях има логично обяснение, господин съдия — възрази Харди. — Започнал е в момент на паника, а после вече не е могъл да спре.
— Но защо е изпаднал в паника, след като е невинен?
— На вратата му чукат инспектори от отдел „Убийства“ и той се препарира. Такива неща стават всеки ден…
Това си беше чисто ала-бала и всички присъстващи в кабинета го знаеха. Солтър щеше да отхвърли исковата молба, по простата причина че Харди няма достатъчно аргументи да го принуди да стори противното. Не може да посочи истинския убиец. Не успя да накара Страут да изрази категорично становище, че става въпрос за самоубийство. Всичко останало беше второстепенно, без достатъчно тежест.
Нова пауза. Солтър напълни дробовете си с въздух и бавно го изпусна. Нова приятелска усмивка.
— Мисля да оставим решението на съдебните заседатели, Диз. Молбата ви се отхвърля…
— Искам да си представиш нещо — рече Фрийман. Намираха се в съдебната зала и чакаха появата на Солтър, Греъм беше седнал между двамата. Откъм галерията се носеше обичайната човешка глъч. Толкова бяха свикнали с нея, че изобщо не я забелязваха. — Не, наистина. Затвори очи!
— Ако затворя очи, положително ще проспя появата на съдията — поклати глава Харди. — Вече съм си правил подобни експерименти…
Греъм местеше очи от единия към другия, после ги спря върху лицето на Харди.
— По-добре слушай какво ти казва Йода — рече той. — Иначе ще повика армията си и ти ще умреш.
С част от съзнанието си Харди изпитваше облекчение от факта, че Греъм продължава да се шегува. Затова го послуша и затвори очи.
— Ето, готово. Вече спя…
— Да, ама говориш — възрази Греъм.
— Говоря насън. Често ми се случва.
— Намираш се на висок трамплин, Диз — започна със заклинателен глас Фрийман. — Предстои ти скок салто и половина напред… Слушаш ли ме?
— Аха — кимна Харди. — Още съм тук.
— Опитай се да обмислиш скока. Отдай му се. Пълно кълбо напред, после още половин… И през цялото това време падаш свободно във въздуха. Окей?
— Готов съм.
— Мисли!
Харди направи опит да си представи ситуацията.
— Добре, а сега скачай! Отблъсни се с крака, завърти се! Усещаш ли го? Не спирай, не спирай!
Харди се подчини. Представи си как тялото му се превърта във въздуха и се врязва във водата.
— Готово — рече той и отвори очи.
— Как беше?
— Чиста работа. Забих се във водата като нож в масло, без никакви пръски…
Греъм местеше очи от единия към другия.
— Вие, момчета, сте луди! — обяви заключението си той.
Но Фрийман имаше всички основания да предложи подобен експеримент. Тази сутрин Харди започваше дългия маратон на защитната пледоария, предстоеше му да призове своите свидетели. Тук нямаше място нито за колебания, нито за грешки. Но често щяха да имат усещането, че летят във въздуха и правят опасни салта.
Стратегията им изключваше натиск върху съдията за промяна на обвинението. Не желаеха съдебните заседатели да стигнат до заключението, че обвиняемият може да бъде съден за убийство по непредпазливост — такъв компромис беше напълно неприемлив. Греъм няма да се изправи пред тях с надеждата да им стане симпатичен, за да се отърве с две-три години затвор. Позицията му ще бъде максимално ясна: или присъда за убийство, или нищо. Доживотен затвор, или свобода…