Харди стигна до заключението, че усмивката на тази жена е наистина чудесна — топла и искрена. И тя, подобно на онзи млад прокурор от латиноамерикански произход, който бе разговарял вчера с Глицки, едва ли беше достатъчно възрастна за ролята на момиче скаут, да не говорим за инспектор в отдел „Убийства“…
Прие поканата за чаша кафе, седна на масата и постави джобния си магнетофон между двамата мъже. Приятното ѝ лице бе оградено от тъмна, дълга до раменете коса. Кожата ѝ бе бяла, обсипана с едва забележими лунички, зелените очи — големи и доста раздалечени. Под умишлено ненатрапчивото облекло се долавяха очертанията на дребна, стегната и решително привлекателна фигура.
— Нали нямате нищо против? — сладко се усмихна тя. — С един куршум, два заека…
Греъм познаваше закона. Даваше си сметка, че разговор с полицейски служител по време на официално разследване е сериозна работа. Не искаше да попадне в капан и точно затова бе повикал адвоката си.
А после, след като пусна полицаите в къщата си, най-сетне видя сержант Евънс. Надяваше се, че и тя му обърна внимание. Бяха горе-долу връстници. Законът си е закон — той прекрасно знаеше това. Но насреща му стоеше една хубава жена, а с хубавите жени той имаше опит. Не изпитваше никакви съмнения, че ще успее да я очарова и да я привлече на своя страна. Тук службата и целта на посещението ѝ не играеха никаква роля.
Това надхвърляше рамките на закона. Здравият разум сочи, че човек трябва да се възползва от начина, по който са свикнали да работят околните. Реши да вземе нещата в свои ръце. За тази цел ще поговори с нея, въпреки че законът не го препоръчваше.
Понякога просто трябва да се доверяваме на инстинкта си.
— Не, съжалявам — започна Харди. — Клиентът ми не…
— Всичко е наред — спря го с вдигната ръка Греъм. — Нали вече го каза, Диз? Аз мога и да им сътруднича, просто защото нямам какво да крия… — Сви рамене, хвърли небрежен поглед към Евънс и добави: — Хайде, инспекторе, стреляйте! — На лицето му се появи широка усмивка: — Не в буквалния смисъл на думата, разбира се!
Сара отвърна на усмивката му и отпи глътка кафе. Очите ѝ изпитателно го оглеждаха. Известно време остана така, после сведе очи и направи опит да се концентрира. Усмивката ѝ се стопи.
Ето, добре.
Продиктува в микрофона стандартните изречения на всеки записван на лента полицейски разпит и премина към конкретните въпроси.
— В събота сте казал на инспектор Лание, че не знаете дали в апартамента на баща ви има морфин…
— Момент — намеси се Харди. — Съжалявам, но трябва да направя официално възражение. — Обърна се към домакина и добави: — Не си длъжен да отговаряш на този въпрос, Греъм.
Но момчето вече се беше отпуснало.
— Искам да изясня нещата, Диз — рече то и се извърна към сержант Евънс: — Не казах точно това… Казах, че не зная как морфинът се е озовал там…
Лание шумно затвори списанието в ръцете си, лицето му потъмня.
— Я чакайте! — рече той. После очевидно премисли, взе друго списание от купчината и промърмори: — Добре, няма нищо… Продължавайте.
— Значи сте знаел, че там има морфин? — зададе следващият си въпрос Евънс.
— Греъм!
Харди си даваше сметка, че ще обърка клиента си, но беше длъжен да се намеси. Не искаше да се говори нищо по този въпрос. Като адвокат, Греъм също би трябвало да си дава сметка за това. Какво си въобразява това хлапе? Нима не разбира, че това тук не е светски разговор? Думите му се записват, след което ще бъдат внимателно прослушани и транскрибирани и най-вероятно използвани срещу него. Май не биваше да влизам, рече си с тревога той. Това може да ми струва скъпо.
— По този въпрос ще поговорим по-късно, насаме — отсече на глас той.
Но Греъм не му обърна внимание и продължаваше да се усмихва на красивата инспекторка.
— Морфинът ли? — попита той. — Аз му показах как да си го инжектира. Болките му често бяха непоносими…
Пак тези болки. Защо този човек непрекъснато говори за тях?
— Какво ги причиняваше?
— Не зная.
— Никога не сте го питали?
— Не съм, защото знаех, че баща ми няма да отговори на подобен въпрос. Щеше да ми каже да си гледам работата. Той не обичаше да го съжаляват…
— Значи сте отишъл в апартамента на баща си и сте му показал как да си инжектира морфин, така ли?
— Да.
— Въпреки че не сте били в особено близки отношения?
Греъм хвърли един кос поглед по посока на Харди. Одобрение ли търси? Твърде късно, ако е така, рече си Харди. Конят вече е избягал от конюшнята и продължава да тича… Беше се опитал да спре клиента си навреме, когато все още имаше смисъл. Ако сега го обуздае, това ще представи нещата в лоша светлина. Отпи една глътка кафе и запази мълчание.