— Ваша Светлост — извърна се към съдията той. — Господата Драйсдейл и Соума направиха всичко възможно да внушат на съдебните заседатели, че Греъм е ударил баща си с бутилката уиски, за да бъде в състояние да му сложи инжекцията. Те не успяха да докажат това, а моят въпрос към доктор Кътлър има за цел да изясни окончателно дали изобщо е било нужно да се прибягва до някакво насилие…
Солтър се замисли, после отхвърли възражението. Кътлър изчака да му прочетат въпроса за втори път, после отговори, че за опитен човек като Греъм не е никакъв проблем да постави както мускулна, така и венозна инжекция.
Това би трябвало да убеди заседателите, че Сал изобщо не би усетил разликата, рече си Харди. Следователно предположението за борба отпада, тъй като такава изобщо не се е налагала в случай че на девети май в апартамента на Сал е бил именно Греъм…
Фактът, че наистина не е бил там, вече нямаше никакво значение…
Харди беше на мнение, че противникът допусна тактическа грешка като изправи срещу този свидетел Соума, а не Драйсдейл. Свободното и дружелюбно поведение на доктор Кътлър влизаше в остро противоречие с нервната припряност на младия прокурор и това беше видно за всички.
От друга страна, и двамата бяха представители на динамичното младо поколение — отлични професионалисти с пъргав ум, които без тези качества трудно биха постигнали сегашното си положение в обществото. Всъщност, те доста си приличаха… Но тук, в съдебната зала, всичко беше въпрос на стил, а в това отношение Кътлър бе с едни гърди напред и без съмнение работеше в полза на Греъм…
— Доктор Кътлър, вие казахте, че сте приятел на обвиняемия — започна Соума. — От колко време го познавате?
— От около две години — сви рамене Кътлър.
— Играете заедно бейзбол, така ли?
— Софтбол.
— Добре, а виждате ли се с него извън софтбола?
— Извън софтбола аз не поддържам никакви социални контакти — усмихна се Кътлър.
— Това трябва да означава отрицателен отговор, нали? — изгледа го смръщено Соума. — Не поддържате социални контакти с обвиняемия извън спорта…
— Да.
Отговорът очевидно раздразни Соума и той се извърна към съдията:
— Ваша Светлост, въпросът ми изисква отрицателен отговор, но свидетелят отговаря положително!
— Това значи, че трябва да задавате по-ясни въпроси, господин Соума — отряза го Солтър. — Моля, продължавайте.
Младият прокурор преглътна забележката и смръщено повтори въпроса си:
— Значи не се виждате извън софтбола, така ли?
Този път докторът само се усмихна и даде правилния отговор:
— Не.
— Много ви благодаря — язвително кимна Соума.
— Моля, пак заповядайте.
Сред публиката се разнесе смях, дори Солтър изглеждаше така, сякаш прави усилие да скрие усмивката си. Соума най-сетне се усети и на лицето му се появи нещо като подобие на усмивка.
— Споделял ли е обвиняемият с вас мотивите, които го карат да помага на баща си?
— Разбира се. И те бяха такива, каквито могат да се очакват. Поне за мен…
— Поне за вас, значи — проточи Соума и погледна към заседателите с многозначително вдигнати вежди. След очевидния фалстарт, най-сетне бе надушил нещо и вече знаеше накъде да продължи. — Вие сте бил наясно с мотивите му да помага на баща си, така ли?
— Да.
— И го смятахте за грижовен син?
— Да.
— А имахте ли представа колко време играе ролята на грижовен син?
— Възражение, Ваша Светлост — изправи се Харди.
— Приема се.
— В хода на това дело изслушахме показания, според които обвиняемият не е виждал баща си от петнайсет години — продължи Соума. — Това ли наричате грижовно синовно поведение, докторе?
Харди отново направи възражение, но Соума нанесе контраудар:
— Ваша Светлост, съдебните заседатели не бива да остават с впечатлението, че обвиняемият е бил воден от чувството на алтруизъм!
Съдията прие възражението на Харди, но атаката на прокурора продължи.
— Отбелязахте ли по време на своите визити, че Сал Русо е труден за гледане? — попита той.
— Какво означава труден? — вдигна вежди Кътлър.
— Но, докторе, нали става въпрос за човек, болен от Алцхаймер? Понякога такива болни не знаят къде се намират, не познават никого… Още повече че Сал Русо е страдал и от болезнен тумор в мозъка. Нима не е имало случаи, при които поведението му не е подлежало на контрол?
— Имаше — кимна Кътлър.
— Споменавал ли ви е обвиняемият, че баща му е тежък за гледане?