— Ами… Той беше…
— Да или не, докторе?
— Да.
— И той може би се е уморявал от всичко това?
— Възразявам! — надигна са Харди. — Това са необосновани предположения и манипулиране на свидетеля.
Соума се завъртя, хвърли му един гневен поглед и извика:
— Разпитвам свидетеля само за това, което е чул със собствените си уши, Ваша Светлост! Тук не става въпрос нито за необосновани предположения, нито за слухове! Не манипулирам свидетеля по никакъв начин, а просто се опитвам да разбера какво точно е чул!
Солтър отхвърли възражението на Харди и се извърна към стенографката с очевидното намерение да я помоли да прочете въпроса. Но Соума я изпревари и го повтори дума по дума:
— И той може би се е уморявал от всичко това? Греъм Русо изричал ли е подобни думи пред вас?
— Е, добре, може би е изричал — съгласи се Кътлър.
— Ще приема това „може би“ за положителен отговор — кимна Соума. — А сега нека насочим вниманието си към сметките за лекарства и лекарските хонорари, които е плащал обвиняемия… Те сигурно не са били малки, нали така?
— Точно така.
— На какви суми възлизаха? Стотици, хиляди, десетки хиляди?
— Нека кажем хиляди…
— Добре, да бъдат хиляди. Споменавал ли е обвиняемия, че тези сметки започват да му тежат? Че са прекалено тежко финансово бреме за него?
— Не.
— Не? Той харчи хиляди долари да поддържа живота на един обречен човек, но въпреки това не се оплаква?
— Не. Поне аз не съм го чул.
— А допускате ли, че не се е оплаквал, просто защото не е харчил свои лични пари?
— Ваша Светлост… — скочи на крака Харди.
Очевидно очаквал възражението, Соума побърза да добави:
— Ваша Светлост, доктор Кътлър вече обяви, че Греъм му е давал хонорарите си от мачовете, но за пръв път чуваме, че е ставало въпрос за хиляди долари!
— Продължавайте — кратко кимна Солтър.
— Да приемем ли, че Греъм Русо е печелел хиляди долари от мачовете по софтбол и именно с тези пари е заплащал медицинските ви услуги, докторе?
— Не бих казал, че това е ставало винаги — отговори след кратък размисъл Кътлър.
— Означава ли това, че обвиняемият понякога ви е давал пари с друг произход?
Кътлър хвърли кратък извинителен поглед към масата на защитата и сви рамене:
— Вероятно. Как другояче би могъл да постъпи?
— И тези пари са били на баща му?
— Възражение! Това са спекулации!
Соума изобщо не се спря, гласът му стана остър и писклив:
— Възможно ли е този източник да е започнал да пресъхва, докторе? Парите бързо са намалявали и обвиняемият…
— Възражение, Ваша Светлост! — принуди се да повиши тон и Харди.
За пръв път от началото на процеса Солтър прибягна до помощта на чукчето си.
— Моля да се овладеете, господин Соума! — изръмжа със заплашителен глас той. — При повторно избухване ще бъдете обвинен в неприязнено отношение към свидетеля, ясно ли е?
— Да, Ваша Светлост, моля за извинение.
Но от поведението му не личеше никакво разкаяние за стореното. Напротив — върху лицето му се бе изписала радостна възбуда.
— Докторе — продължи той. — Имахте ли впечатление, че обвиняемият очаква някаква награда за своите усилия?
— Не. Той беше…
— А оплакваше ли се Сал Русо — неговият баща, от огромните разходи за лечението си?
— Да, понякога той…
— Имахте ли впечатлението, че приема тези разходи като свои, а не на сина си?
— Не, това не беше…
— Сигурен ли сте, че парите не бяха на баща му?
— Не, но…
— Сигурен ли сте, че Сал не е възстановявал всички разходи на сина си, включително спечелените от софтбол пари?
— Не, но аз…
На тази серия трябваше да се сложи край и Харди скочи на крака.
— Ваша Светлост, свидетелят е лишен от възможността да обясни своите отговори!
— Те не се нуждаят от обяснение, а само от да или не! — контрира Соума, който очевидно не искаше да даде време на съдията за обмисляне на възраженията. Защото съдебните заседатели ще запомнят какво е постигнал, а не как го е постигнал… Очевидно доволен от себе си, той пусна една пренебрежителна усмивка и добави: — Както и да е, аз нямам повече въпроси към свидетеля…
— Аз имам един — обади се в настъпилата тишина Фрийман и бавно се надигна от банката на защитата. Стори го без предварителни консултации с Харди и това означаваше само едно — той е абсолютно сигурен в това, което върши. — Доктор Кътлър, вие без съмнение сте разговаряли надълго и нашироко със Сал Русо и сина му… — Изчака лекото кимане на свидетеля и продължи: — По време на тези разговори случвало ли се е откровено да засегнете въпроса за асистирано самоубийство?