Галерията колективно ахна. Този въпрос би бил нормален, ако го беше задал Соума. Но не и когато идваше от представител на защитата.
Фрийман обаче го зададе съвсем спокойно, изчака вписването му в стенограмата и погледна очаквателно Кътлър. Доста разтърсен от яростната атака на Соума, младият лекар изглеждаше окончателно объркан.
— Да, много пъти — кимна той. — Сал искаше да знае дали ще му помогна, ако положението стане неудържимо… Аз категорично отказах.
— С бистър ум ли ви задаваше този въпрос Сал Русо по време на споменатите разговори?
— Да. В повечето случаи беше съвсем на себе си.
— Бях убеден, че въпросът е напълно уместен!
Намираха се в транзитната килия и Фрийман разпалено защитаваше своята позиция. Но Харди и Греъм се отнасяха с подчертано съмнение към гениалността му.
— Сега всички са наясно, че нещата опират до асистирано самоубийство!
— Те бяха наясно и преди началото на процеса, Дейвид — поклати глава Харди. — Но вече знаят, че не е точно така, че нещата са доста по-сложни…
— Дрън-дрън! — изръмжа Фрийман и започна да разопакова сандвича си. Отхапа едър залък и се приведе напред, за да позволи на сока да капе върху хартията. — Чуйте какво ще ви кажа… Греъм никога не е споменал, че възнамерява да убие баща си, по какъвто и да било повод! Не забравяйте, че колкото и да си падаме по версията асистирано самоубийство, тя също противоречи на закона, деца мои! — Показалецът му се заби в гърдите на Греъм: — Дори ако благодарение на нея отървеш пандиза!
— Не съм сигурен, че те разбирам — колебливо отвърна Греъм.
Фрийман махна с ръка по посока на Харди:
— Ще ме разбереш чак когато този сладкодумен дявол произнесе заключителната си реч!
— Не зная как да ти благодаря — язвително сви устни Харди.
— Този път минаваш гратис! — ухили се Фрийман и отново заби зъби в сандвича си.
Трийсет и трета глава
Бавният валс на защитата продължи дни: започна в четвъртък следобед, продължи в петък, прехвърли се и в двата работни дни от новата седмица. Харди държеше заседателите да чуят за развитието на Алцхаймера, за отношенията между Сал и някогашното му семейство, за срещите му с Греъм на публични места. За тази цел призова на банката на свидетелите Хелън, Джордж и Дебра, плюс младият доктор Файнър, който пръв беше прегледал Сал в общинската поликлиника. Призова и собственика на ресторант US, където Сал често бе похапвал в компанията на сина си.
Разнищвайки подробно темата за мотива, той призова цял куп бивши колеги и познати на Греъм. Зад банката на свидетелите един по един седнаха петима негови колеги от „Спешна помощ“ — трима мъже и две жени, които бяха работили в екип с него в продължение на две години. Всички те бяха категорични в положителните си оценки за Греъм — един чувствителен човек с развито чувство на състрадание към болните, добър колега със задълбочени медицински познания, точен и компетентен. Всички в службата го обичали…
Освен Ръс Кътлър, пред съда се явиха още трима съиграчи на Греъм в „Хорнетс“. Те единодушно посочиха, че той редовно е водел баща си на мачовете, представял го на всички, а след това отивали да вечерят заедно. Бил грижовен син.
Особено впечатляващи бяха показанията на Роджър Стампс, който преди около година помогнал на Греъм да издирят Сал, изчезнал безследно по време на поредния мач. Двамата с часове обикаляли из тъмните улици, докато най-сетне открили стареца в барчето на някаква боулинг зала.
Греъм платил сметката му, натикал го в колата, закопчал колана и го откарал у дома. През цялото време не проявил дори следа от гняв или нетърпение. В заключение Стампс изрази надежда и той да има такъв син, когато остарее…
Крейг Айсинг беше мъжко момче, особено подходящо за този съдебен състав. Но призоваването му беше свързано и със съвсем конкретни рискове. Харди изобщо не беше убеден, че участието на Греъм в мачове, за които се правят комарджийски залози, не попада под ударите на закона. Да не говорим за твърденията му, че основните му източници на доходи идват именно от тези мачове…
В крайна сметка решиха да рискуват и да призоват Айсинг. Единствено той беше в състояние да даде смислено обяснение за бягството на Греъм от екипа сътрудници на съдията Харолд Дрейпър, а също така и да хвърли светлина върху на пръв поглед странното му решение да приеме мястото на резервен играч. Той просто бе успял да предвиди края на стачката в Професионалната лига, да се възползва от момента, за да се докосне още веднъж до атмосферата в големите клубове, и прочие, и прочие…