Следвайки възприетата стратегия, според която Греъм нямаше да дава показания, адвокатите му стигнаха до логичния извод, че някой друг ще трябва да обясни душевното му състояние в онзи момент. А за тази роля безспорно най-подходящ беше Крейг Айсинг… Защото Греъм не се бе проявил като предател с егоистични подбуди, а като човек, който иска да реализира своята най-голяма мечта…
Соума и Драйсдейл се бяха снишили. От време на време правеха възражения — най-често когато свидетелите се опитваха да дават оценка на постъпките на Греъм, но в общи линии оставиха Харди да си разиграваха коня и да призовава когото поиска.
Никой от тези свидетели не можеше да оспори доказателствата на обвинението, депозирани в съда. За какво тогава да се тревожат?
В сряда, в седем и половина сутринта, Харди се затвори в канцеларията на Ейб Глицки, в компанията на Дейвид Фрийман и Сара Евънс. Целта на срещата беше да направят анализ на допълнителните улики по делото, събирани от Сара в продължение на четири месеца и, общо взето, не довели до нищо съществено. Харди и Фрийман възнамеряваха да призоват още един свидетел, след което да преминат към заключителната част на защитните действия. С надеждата, че най-сетне ще съумеят да представят поведението на Греъм в логична и убедителна светлина…
Харди отдавна бе напуснат от първоначалната си увереност в правилността на избраната стратегия. В общи линии делото се развиваше според очакванията му, но поведението на съдебните заседатели никога не можеше да се предвиди, особено пък на тези, техните… Връщайки се на примера на Фрийман, рискованият му скок продължаваше вече четири дни, тялото му бе в положение на свободно падане и единственото, което можеше да направи, беше да се надява на успешно приводняване…
В общи линии не бе успял да отхвърли нито едно от основните обвинения на прокуратурата. Разбира се, направи доста, за да омаловажи свидетелските показания по въпроса на наличието на борба, но това беше горе-долу всичко. В основите си защитата му се базираше на алтернативни обяснения на същите факти, които използваше и обвинението.
Нещата бавно опираха до един простичък въпрос: на какво ще повярват съдебните заседатели. Или на кого… В този смисъл беше добре, че никой не е в състояние да посочи с пръст други „евентуални извършители“…
Сега вече нямаха избор. Защитата на Харди бе напълно лишена от алтернативи. Но въпреки това, той не можеше да се отърси от неприятното чувство, че цялата му стратегия се крепи на една лъжа. Една цинична лъжа, която несъмнено ще бъде от полза на правосъдието, но все пак лъжа…
Фрийман не беше във форма. По всичко личеше, че е спал с костюма си, а фактът, че не беше взел душ, не подлежеше на никакво съмнение тук, в тясната стаичка. Закуската му се състоеше от купчина фъстъци, чиито черупки се издигаха като малка планина върху бюрото на Глицки.
— Вижте какво, лейтенант — изръмжа възрастният адвокат. — Веднага можем да поискаме едномесечно прекъсване, Солтър няма да ни откаже… Според мен трябва да направим точно това и веднага да се заловим за тази комарджийска писта…
— Това едва ли ще стане, Дейвид — опита се да го вразуми Харди. — На този етап съдията не може да отложи делото, защото това ще се отрази отрицателно върху съдебните заседатели. Освен това, нещата едва ли опират до комар…
Фрийман изобщо не му обърна внимание, очите му останаха заковани върху лицето на Глицки.
— Знаем, че Крейг Айсинг поддържа тесни връзки с поне две дузини комарджии в този град! — продължи настоятелно той. — А повечето от тях са използвали куриерските услуги на Сал…
— Преди много време — подхвърли Харди.
— … и откритите у Сал пари може би са били именно такава пратка — довърши мисълта си Фрийман.
— Нямаме никакви доказателства за това — обади се Сара.
— Защото не сте открили такива — заядливо рече Фрийман.
— Точно така! — блеснаха очите на Сара. — Не сме ги открили, защото не съществуват!
— Хей, хей! — обади се Глицки. — Не започвайте с безсмислените обвинения! Няма смисъл да се ядосваме…
— Аз не съм ядосан — искрено се изненада Фрийман. Както винаги, той се стремеше да докаже в спор своята правота. Нима това може да бъде обидно?
Но Евънс беше поруменяла.
— Два пъти разпитах Крейг Айсинг, господин Фрийман — рече тя. Практически го беше сторила четири пъти, но Глицки ѝ беше дал разрешение само за два от тях. — Изрично подчертах, че се интересуваме само от Сал, а не от комарджийските му далавери. На което той отговори, че доколкото му е известно, поне от две години насам никой не е използвал Сал като куриер…