— Доколкото му е известно, значи… — недоволно повтори Фрийман.
— И Греъм твърди същото — обади се Харди.
Фрийман бавно ги изгледа и поклати глава:
— Ето каква била работата, значи… А като сте такива последователи на Павлов, случайно да помните, че Сал е имал пропуски в паметта? Като нищо може да се окаже, че е приел нечия оферта, взел е торбата с парите, а после всичко е забравил…
— От кой е взел торбата? На кой е трябвало да я предаде? — попита Глицки.
— Ейб има предвид от кого и на кого, Дейвид — с усмивка поясни Харди.
— Хубаво де, нека бъде кого! — навъсено промърмори Глицки.
Без да обръща внимание на приятелското им заяждане, Фрийман тръсна глава:
— Това е ваша работа, лейтенант! Свършете си я!
Глицки също не беше ядосан. Възхищаваше се на настоятелността на стареца, но си даваше сметка, че на въдицата му риба няма.
— Дейвид — въздъхна той. — Посочете ми къде да търся и веднага започвам. Не твърдя, че подобно нещо е невъзможно. Не твърдя дори, че не се е случило. Но пред съда е изправен човек, когото съдят именно за това, за което бих разпитал тези хора, стига да ги открия…
— Ами изгарящият от желание да сътрудничи господин Айсинг?
— Той е наш свидетел, Дейвид — принуди се да му напомни Харди. — И наистина ни помага…
— Това го знам — махна с ръка Фрийман. — Но с какво ни е помогнал напоследък? — Извърна се отново към Глицки: — Вижте, трябва да пратите още една призовка на Айсинг. Натиснете го здраво за комара, заплашете го, че ще го прехвърлите на отдела за борба с корупцията. Кажете му, че може да отърве кожата само ако ви предаде списък с имената на всичките си комарджийски партньори, после започвайте да ги привиквате един по един… Случайно тоя тип да ви се води по бумагите? — Имаше предвид полицейско досие.
Наистина развеселен, Глицки хвърли кос поглед по посока на Сара, после се извърна към Харди:
— Нещо друго, Диз?
— Мисля, че прекали, Дейвид… Нима наистина вярваш, че могат да арестуват елита на младото поколение в този град?
— Могат — тръсна глава възрастният адвокат. — Поне Глицки може…
Седяха зад банката си в празната съдебна зала. Фрийман бе предложил втори вариант: Глицки да арестува Дан Тоска и да изстиска от него информация за многомилионния бизнес с контрабандния улов на риба. Но лейтенантът възрази, че не може да стори това, тъй като около Тоска няма дим, за да търсят огън… Сара го подкрепи.
— Въпросът не е дали може, Дейвид. Въпросът е защо. Те нямат основателни причини да го сторят.
— Дрън-дрън! — поклати глава старият.
— Освен това решихме да си стоим на нашата писта — напомни му Харди.
— Ти го реши — възрази Фрийман. — Мен ако питаш, аз ще направя всичко възможно, за да избегна осъдителната присъда. А ако се намери съдия, който да ми отложи делото с пет години, ще приема. Защото става въпрос за основни принципи.
— Говориш като истински адвокат по наказателни дела.
— Трябва ли да ти напомням, че съм именно такъв?
— И ще оставиш клиента си през цялото това време да гние в затвора?
— Абсолютно!
— Питам се дали това прекомерно чувство на състрадание към ближния ти е вродено, или си го придобил по-късно — засмя се Харди.
— И от двете по малко — отвърна Фрийман. — Но както и да е… Глицки се измъкна, следователно пак се връщаме на първоначалния вариант. Призоваваме ли Брандт?
По този въпрос бяха спорили дълго и ожесточено, вече бяха наясно какво трябва да правят. Барбара Брандт несъмнено ще се изяви като пламенен защитник на правото на доброволна смърт и ще хвърли мнението си право в лицата на съдебните заседатели. Но по време на разпита на Ръс Кътлър, именно това бе сторил и Фрийман. Само кретен не би усетил накъде вървят нещата, а Харди искрено се надяваше, че сред съдебните заседатели няма кретени.
От друга страна обаче Брандт положително ще се закълне, че Греъм е убил Сал. Клетвата очевидно няма да я притесни, тъй като по принцип си е изпечен лъжец. Харди нямаше представа за резултатите от теста с детектора на лъжата, на който Драйсдейл и Соума бяха подложили тази жена. Но в списъка на свидетелите им фигурираше името Лес Уоръл — специалист полиграф.
Харди си беше направил труда да разпита Уоръл още преди няколко седмици, от показанията му стана ясно, че Брандт успешно е издържала теста. Но по същото време в печата се появиха няколко материала, в които се твърдеше, че Барбара Брандт е била обучавана от специалисти и е знаела всички начини да издържи този тест. Харди не знаеше дали самият Уоръл има пръст в тази работа и изгаряше от желание да го затрупа с въпроси. По принцип резултатите от детектора на лъжата нямаше да бъдат допуснати в съда, но и двамата с Фрийман бяха в състояние да подушат капана…