— Ще оставя решението на инстинкта си — рече най-сетне той.
— Значи ще действаш по настроение, а? — изгледа го Фрийман.
— Точно така.
— Отдавна не бях чувал по-тъпа идея!
— Ти постоянно го правиш — напомни му Харди.
— Да, но аз съм невероятният Дейвид Фрийман! — Не стана ясно дали се шегува, или не.
— Ще ги победя, Дейвид. Ще им разкажа играта!
— Без Брандт?
— Като се замислям — май да… Тя не може да съобщи нищо ново на журито.
Фрийман изглежда прие това мнение.
— Имаш ли конкретен план? — попита той.
— Само в най-общи линии — призна с крива усмивка Харди. — А това означава мили физиономии и пируети, предшествани от скрито плюене в пазвата…
В сградата на Главна прокуратура на Фримънт стрийт се провеждаше друго съвещание. Участници в него бяха Драйсдейл, Соума и Дийн Пауъл — големият бос. Едва на втория ден от пледоариите на защитата те си дадоха сметка, че не бяха предвидили тактиката, до която прибягваше Харди.
Предстоеше им да вземат важно решение, но все още не бяха единодушни относно начините, по които да продължат процеса. Председателското място на дългата и солидна маса в заседателната зала бе заето от Дийн Пауъл. Лицето му под гъстата грива почти бели коси бе зачервено, в очите му играеше безпокойство.
— Пет пари не давам за стратегия, която би могла да ни спести срама, Арт — отсече той. — Нямам никакво намерение да се отказвам от утежняващите вината обстоятелства!
— Исках да кажа само едно, Дийн — меко, но настоятелно възрази Драйсдейл. — В никакъв случай не бива да допускаме това момче да излезе на свобода! Но ако съдебните заседатели са лишени от избор и са принудени да избират между осъдителна присъда за убийство с цел грабеж и оправдателна присъда, те като нищо ще го оправдаят! А тогава ще възникне въпроса за какво беше цялата работа, нали?
— Отговорът на този въпрос е абсолютно ясен — троснато отвърна Пауъл, който очевидно не беше склонен да разглежда никакви варианти. — Един убиец трябва да си получи заслуженото! За това е „цялата работа“, както я наричаш. Освен това, силно се съмнявам, че журито ще стигне до оправдателна присъда…
— Ние искаме да елиминираме окончателно тази вероятност, Дийн — набра кураж да се обади Соума. — Като им дадем шанса да обмислят и други възможности, а именно — непредумишлено убийство. Присъдата в този случай ще бъде по-лека, но така отстраняваме опасността да го оправдаят…
— Харди ги води именно в тази посока, Дийн — добави Драйсдейл. — И ние с Гил искаме да го отрежем.
— А бе вие не чувате ли какво ви казвам? — повиши тон Пауъл. — На чужд език ли ви говоря? Греъм Русо е обвинен в убийство с цел грабеж! Мога да ви уверя, че си давам съвсем ясна сметка какво означава това. Но ще ви кажа и друго — в момента, в който покажем, че сме склонни да променим обвинението; в момента, в който дори само загатнем за подобна възможност, съдебните заседатели ще разберат, че не сме в състояние да докажем първоначалната си теза. И тогава със сигурност ще го оправдаят!
В помещението настъпи обичайната тишина, съпътстваща всяко гневно избухване на началниците. Драйсдейл се съобрази с нейната продължителност, после тихо подхвърли:
— А какво ще кажеш, ако не оспорим тезата за асистирано самоубийство, Дийн?
— Тук си дяволски прав! — изръмжа Пауъл.
Но Драйсдейл не беше свършил:
— … А след това включим забележките си по нея в инструкциите, които Солтър ще предаде на съдебните заседатели?…
Бяха изправени пред съвсем конкретна дилема. Същата, която защитният екип на Харди бе преодолял с цената на мъчителни усилия и бе стигнал до заключението, че трябва да продължава да се придържа към основната си линия до най-удобния момент. Прокуратурата не искаше да мъти водата и по тази причина отказваше да допусне, че смъртта на Сал се дължи на друга причина, освен на предумишлено убийство. Технически погледнато обаче, наказателният кодекс на щата Калифорния третираше асистираното самоубийство като углавно престъпление… Може би не предумишлено убийство, но все пак убийство, за което се полагат дълги години затвор…