Драйсдейл споделяше опасенията на Пауъл, че ако на този етап от процеса променят обвинението си в асистирано самоубийство, ще станат за смях и вероятно ще се стигне до оправдателна присъда. Същевременно обаче си даваше сметка, че ако имат смелостта да го сторят, шансовете на Греъм Русо да излезе свободен от съдебната зала рязко намаляват…
Драйсдейл щеше да убеди съдията Солтър да инструктира съдебните заседатели, в смисъл че асистираното самоубийство също се третира като убийство. По този начин победата, макар и частична, щеше да принадлежи на Пауъл.
Но главният прокурор остана непреклонен. Не беше склонен на подобни компромиси, екипът му трябваше да се бори за пълна победа.
— Още преди шест месеца избрахме битката, Арт — поклати глава той. — Или ще го осъдим за убийство с цел грабеж, или ще го пуснем да си върви…
Напрежението се оказа непоносимо за Соума, който въздъхна и стовари отворената си длан върху масата.
— По дяволите!
Пауъл реагира с бързината на гърмяща змия.
— Не смейте да си позволявате подобно поведение, господин Соума! — изсъска той. — Още една подобна реплика и ще се окажете безработен, ясно ли е? Страхувате се, че не успяхте да докажете обвинението, а?
— Доказахме го, сър — вдигна очи Соума.
— Да се надяваме, че е така! — заплашително го изгледа Пауъл. — Да не съм чул дори думичка за асистирано самоубийство в заключителната ви пледоария, ясно? Можете да го споменете само за да подчертаете, че то не представлява никакъв аргумент спрямо основното обвинение, което си остава предумишлено убийство. Нашето момче е видяло сметката на баща си заради парите. Точка по въпроса. Ако вие двамата имате някакви проблеми по този въпрос — очите му обхванаха и Драйсдейл, — толкова по-зле за вас!
Изхвърлила от главата си сутрешното съвещание в кабинета на Глицки, Сара изравни крачка с партньора си и забърза по посока на асансьорите. Там се беше събрала доста внушителна тълпа и двамата, по негласно споразумение, се насочиха към стълбите. Стигнаха втория етаж, тя вдигна глава и механично огледа дългия коридор. На дървената скамейка пред съдебната зала на Греъм седеше бременна жена с широко разкрачени нозе. Нещо я жегна. Помоли Лание да я почака за минутка и се насочи към скамейката.
— Вие ли сте Дебра Макоури?
Жената вдигна глава и кимна. Лицето ѝ беше тъжно, сякаш всеки момент щеше да се разплаче.
— А вие коя сте?
Сара се отпусна на скамейката до нея и се представи.
— Аз арестувах брат ви — добави тя. — Не зная дали си спомняте, но веднъж разговаряхме по телефона и…
— Спомням си — кимна Дебра и чертите ѝ се опънаха.
— Оттогава насам ви търсих още няколко пъти, но все не можех да ви хвана…
— Работя — мрачно поясни жената.
— Но сега сте тук — подхвърли Сара.
— И вчера бях тук. Призоваха ме като свидетел, взех си отпуска… Неплатена. Чух, че днес започват заключителните пледоарии и реших да остана.
Сара знаеше доста неща за Дебра, главно от Греъм. Подобно на майка си, тя също се бе омъжила за човек с по-ниско обществено положение и очевидно си носеше последиците. Греъм дълбоко я съжаляваше. Според него Дебра умишлено водеше този начин на живот, просто за да бъде в тон с неверния си съпруг, който изобщо не я заслужава…
Но и при нея всичко бе свързано с бягството на Сал от семейното гнездо, също като при Джордж. Дълбоко наранена, тя губи всякаква увереност в себе си, животът ѝ тече под знака на горчивото разочарование. Постепенно стига до убеждението, че не заслужава да бъде обичана, че никой на този свят няма да изпитва топли чувства към нея. А сега, когато всеки момент щеше да роди детето на Брендън, я чакаха още по-тежки изпитания…
— Но защо? — попита Сара. — Нали казахте, че не обичате Греъм, че той е човек, на когото не може да се вярва?
Дебра мъчително преглътна и поклати глава:
— Той все пак ми е брат…
— Какво означава това за вас?
— Означава, че не искам да отиде в затвора.
— Мислите ли, че той е убил баща ви?
Петната по лицето на бременната жена видимо потъмняха.
— Не знам — прошепна тя.
— Но сте убедена, че е откраднал парите му, нали?
— И в това вече не съм сигурна — въздъхна Дебра. — Чух показанията на онази жена от банката. Май никой не е сигурен какво точно е станало… А вие защо сте ме търсила?
Защото Харди беше настоял, отвърна наум Сара. Защото искаше окончателно да приключи с пистата „някой друг го е извършил“. Никой от двамата не беше очаквал нещо съществено от нея, но Сара продължаваше да се учудва, че жената явно не желае да я види.