— Проверявах различни версии — рече на глас тя. — Вие ми казахте за бейзболните картички, от думите ви останах с впечатлението, че знаете и за други спестявания на Сал…
— Което се оказа вярно…
— Да — кимна Сара. — Но въпросът не е в тези спестявания, а откъде вие знаете за тях…
— Не съм съвсем сигурна… Може би съм предчувствала, че е така, а може би Греъм е споменал нещо в тази връзка…
— Но нали твърдите, че повече от две години не сте разговаряла с него? — Дебра се размърда и сложи длан върху корема си, а лицето ѝ още повече потъмня. В очите ѝ проблесна влага. — Вие казахте, че Сал държи бейзболните картички в жилището си. Откъде знаете това? Ходила ли сте там?
— Не — поклати глава жената. — Просто предполагах… — После поведението ѝ рязко се промени и тя яростно се нахвърли върху Сара: — Защо ме разпитвате? Не съм сторила нищо лошо!
— Не твърдя противното…
— Но…
— Просто се опитвам да разбера откъде знаете онова, което споделихте с мен… — На Лание очевидно му писна да виси на площадката и той бавно се насочи към тях. — Това е партньорът ми, инспектор Лание — представи го Сара.
Лание кимна.
— Всичко ли е наред?
Сара реши да продължи с натиска.
— Убедена съм, че помните къде сте била в деня, в който баща ви беше убит — настоятелно рече тя. — Такова нещо не се забравя…
— Права сте — кимна Дебра. — Освен това аз нямам навика да забравям… Беше петък, нали? Значи съм била на работа…
— Цял ден? Нямате ли обедна почивка?
— Не, всъщност да… имаме… Май наистина не помня… — Дланите започнаха лек масаж върху издутия корем: — Вижте, това не ми харесва… — Не направи опит да стане вероятно защото ѝ пречеше Лание, щръкнал на крачка пред нея. — Сал винаги е притежавал тези бейзболни картички, помня това още от дете… Което означава, че би трябвало да са у него. А от приказките на майка ми оставах с впечатлението, че той има и спестени пари… Това е всичко.
— Защо ми казахте, че Греъм крие нещо и не може да му се вярва?
Сара имаше отговора на този въпрос, но искаше да чуе обясненията на Дебра. От очите на бременната жена най-сетне рукнаха сълзи. Тя започна да рови в чантичката си за нещо, с което да ги избърше.
— Той не е лош…
— Кой не е лош, Дебра? Греъм ли?
Жената подсмърчаше и поклащаше глава.
— Не искам да влезе в затвора, това е всичко! Знам, че не е убил Сал за проклетите пари!
— Откъде знаете това?
— Просто го познавам. Той никога не би направил подобно нещо… — Очите ѝ умолително пробягаха по лицата на Сара и Марсел: — А за парите изобщо не ме е грижа. Вече не… Не искам никакъв дял. Макар че Брендън…
— Съпругът ви? — подтикна я Сара.
— Той настояваше за парите — подсмръкна Дебра. — Той ме накара да искам дял от тях… Нямах намерение да натопя Греъм. Единственото, което исках, беше семейството ни да бъде такова, каквото беше преди… Господи, защо е толкова трудно това?
Сълзите се търкаляха по бузите ѝ. Сара съчувствено я докосна по рамото, после кимна на Марсел да си вървят…
Трийсет и четвърта глава
Два дни по-късно Харди приключи защитата си без да призовава нито Барбара Брандт, нито Греъм Русо. Прокурорите приближиха глави в кратко съвещание зад масата си. Бяха разочаровани, но не и изненадани от факта, че ги лишават от възможността да разпитат Греъм.
Единият от тези дни прекараха изцяло в кабинета на Солтър, впуснали се в разпален спор относно инструкциите на съдебните заседатели. Съдията беше раздразнен от факта, че го лишават от възможността да предложи алтернативата „убийство по непредпазливост“ и заседателите трябва да избират единствено между осъдителна присъда за предумишлено убийство и оправдаване. Но и двете страни не желаеха убийството по непредпазливост (нещо, на което имаха абсолютно право по закон), затова Солтър сви рамене и сухо им пожела успех.
Харди се извърна и хвърли поглед през рамо към претъпканата както в първия ден на процеса галерия, където ясно се очертаваха двата враждуващи лагера. Единият бе групиран около Прат, а другият — около главния прокурор Дийн Пауъл. Джеф Елиът от „Кроникъл“ също беше тук, в близост до него, сред групичка свои последователи, стърчеше Барбара Брандт, която очевидно бе преодоляла разочарованието си от факта, че защитата не бе пожелала да я изслуша. На първия ред, точно зад гърба на Харди, седеше Хелън Тейлър, до нея личеше огромния корем на Дебра, бременната сестра на Греъм.
Забрави за тях в секундата, в която Соума се надигна от мястото си. Залата притихна. Според правилника, прокуратурата имаше право на заключителна пледоария преди тази на защитата. После Соума ще получи последната дума, след което идва ред на Солтър за инструктаж на съдебните заседатели. И те щяха да се оттеглят за размисъл.