— Наистина не бяхме в особено близки отношения — кимна Греъм. — Но това не означава, че бих го оставил да страда. — Сви рамене и продължи: — Той сам ме помоли да му покажа… Направих го, но без да му бия инжекцията. Знаех какво ще стане…
— Какво?
Греъм изобщо не изглеждаше притеснен от въпросите, нито от темпото, с което бяха задавани.
— Това, което стана — спокойно отвърна той, спирайки очи върху лицето на Евънс. — Самоубийство…
Харди реши да му помогне с малко допълнителна информация.
— Снощи се получиха резултатите от аутопсията, Греъм — рече той. — Те не изключват убийство.
Чашата на младия мъж спря на два пръста от устата му. После измина обратния път до масата. Той самият се облегна назад.
— Това вече са пълни глупости!
— Може би — кимна Харди. — Но глупости, на които дължиш тазсутрешното си посещение.
Греъм се приведе напред, сложи лакти на масата и заби очи в Евънс. Изражението му пак се стори на Харди прекалено емоционално. Древният номер очи в очи, който предполага откровеност.
— Аз не съм убил баща си. Той сам отне живота си.
Сара Евънс не пропускаше нищо. Тялото ѝ леко се раздвижи, едната ѝ ръка докосна магнетофона, другата поднесе чашата към устните.
— Колко пъти видяхте баща си през последните шест месеца? — внезапно попита тя.
— Не знам — обърка се Греъм. — Седем, може би осем пъти…
— Значи по-често от един път в месеца?
— Ставаше сенилен. Беше болен от Алцхаймер… Обаждаше се да ме повика, после забравяше, че го е сторил… Забравяше къде си оставя вещите. Викаше ме да ги търся…
— И морфина ли?
Пауза, после:
— Да, разбира се…
— Какво му причиняваше болки? — отново попита тя. — Кой му даваше морфин?
— Вече ме питахте за това — широко се усмихна той.
— И вие отговорихте, че не знаете…
— Точно така. И все още не знам.
Тя реши да прехвърли разговора върху собствената му личност.
— Не работите ли в „Бърза помощ“?
— Да, като санитар. Возя се в линейки.
— Вероятно разполагате със спринцовки и…
Харди усети, че не може да се сдържа повече.
— Извинете, но Греъм вече каза, че не знае откъде идва морфинът — намеси се той.
— Не съм забравила — кимна тя. — Но сега го питам за спринцовките…
— Все едно!
Греъм отново го докосна с ръка.
— Може би съм му оставил известно количество спринцовки — рече той. — Исках да съм сигурен, че използва стерилни игли.
В настъпилата тишина се чу как Лание прелиства списанието в ръцете си. Греъм се приведе над масата и дръпна шнура на щорите. В стаята стана по-светло. Тук, над мъглата, денят беше чудесен.
— Вие сте изпълнител на завещанието на баща си — отново смени темата Евънс. — Какво знаете за сейфа в апартамента му?
Греъм опразни чашата с кафе, извърна поглед към панорамата зад прозореца, после поклати глава:
— Почти нищо.
— Какво държеше вътре баща ви?
— Предполагам, че нищо. Никога не е притежавал ценности.
— А бейзболните картички? Тях къде ги държеше?
— Не зная.
— Защо не попитахте за какви бейзболни картички става въпрос?
— Защото зная, че ги събираше. Нямам представа какво е станало с тях. Може би наистина ги е държал в онзи сейф. Не знам…
Евънс очевидно затягаше някаква примка около шията му и Харди се почувства длъжен да я изпревари. Въпросите ѝ очевидно изнервяха Греъм.
— Някой да иска още кафе? — попита с бодър глас той.
Желаещи нямаше.
Харди стана и тръгна към машината, а Евънс побърза да продължи с разпита.
— Никога не сте надничали в сейфа, така ли? — попита тя. — Нито пък сте правили опит да го отворите?
— Не. Винаги съм го смятал за нещо като декор. Сал обичаше да се фука, да демонстрира благополучие… Че разполага с много пари, че няма нужда от помощ… Но вие видяхте къде живееше, нали?
Лание прелистваше един специализиран върху плувните спортове брой на „Спортс Илюстрейтид“, от който изведнъж изпадна лист хартия за писма, с бланката на някой си „Мотел N96“…
— Хей!
Драги Греъм,
Не знам какво мислят другите, но аз наистина се гордея с теб. След толкова много време не съм сигурен какво точно означава това, но се гордея. Следях развитието ти, доколкото мога. Ти беше единствената ми надежда.
Майка ви не направи нищо да улесни нещата, вие и тримата ми дадохте да разбера, че не желаете да се мяркам пред очите ви. Познавам я добре тази ваша майчица, предполагам какви ги е надрънкала…