Харди се приведе към Греъм и тихо се осведоми за настроението му, а после го предупреди, че трябва да се стегне и да изслуша спокойно това, което предстои.
Младежът се усмихна и леко стисна ръката му.
— Не се страхувай, аз съм окей! — бодро рече той.
— Лесно ти е да го кажеш, нали?
След кратката обедна почивка, по време на която Харди така и не успя да хапне нито залък, тримата отново се събраха зад банката на защитата. Соума се бе върнал на спокойното си поведение от откриването на процеса и в продължение на около един час бе изложил вече познатата си версия — точно и убедително. Подчинявайки се на заповедта на Дийн Пауъл, той не спомена нито дума за асистирано самоубийство — нещо, което би дало основателна храна за размисъл на съдебните заседатели. Този факт донесе огромно облекчение на защитата.
Харди и Греъм започваха да вярват, че имат шанс, докато Дейвид Фрийман беше категорично убеден в оправдателната присъда. Лишен от предразсъдъци, прям и откровен, той непрекъснато повтаряше, че всичко ще бъде наред — факт, който подлуди другите двама.
— Хей, Дейвид! — не се сдържа Харди. — Случайно да си чувал, че не бива да предизвикваш съдбата по подобен начин?
— Защо не? — учудено го изгледа старецът.
— Няма значение — промърмори Харди, предупреди Греъм да не си хаби нервите и напусна килията.
Сега заобиколи банката и се изправи пред бокса на съдебните заседатели — много по-близо до тях, отколкото по време на свидетелските разпити. Изчака да се успокои, хвърли един ободряващ поглед към Греъм и Фрийман, после започна:
— Дами и господа съдебни заседатели. В началото на този процес ви казах, че Греъм Русо е обичал баща си, казвам ви го и сега…
Направи още една крачка към бокса и продължи:
— Сал Русо е живял в един враждебен свят, който е заплашвал да се сгромоляса върху него. Мрачен, запълнен от все по-силна болка свят… Дълго време е бил напълно откъснат от трите си деца, но преди около две години е възстановил контакт с Греъм, най-големия си син… По това време Греъм е имал свои собствени неприятности, свързани с уреждането на живота си. Неприятности, които — сигурен съм в това — са изпитали и повечето от вас…
Опитваше се да установи контакт с журито, особено с мъжката част на неговите членове. Те трябва да усетят, че Греъм не е по-различен от тях.
— В името на голямата си младежка мечта той напуска престижната служба, която получава след завършването на юридическия факултет. За съжаление тази мечта — мечтата му да играе бейзбол в Професионалната лига — не се осъществява. Просто не улучва топката по най-добрия начин… Сигурен съм, че това се е случвало на мнозина от нас. — Последната му реплика предизвика една-две съчувствени усмивки в бокса. — И така, той се връща в Сан Франциско, твърдо решен да започне работа по специалността си. Но бързо открива, че такава работа няма, че хората, които е смятал за свои приятели в затворения свят на юриспруденцията, отдавна са го изоставили… — Внимателно обмислени, тези думи имаха за цел да предизвикат съчувствието на заседателите, голяма част от които бяха работници.
— Такъв е моментът, в който Греъм възобновява отношенията си със Сал — продължи Харди. — А от показанията на членовете на семейството му — майка, брат и сестра, разбираме, че този момент съвпада със сериозните здравословни проблеми на Сал, който вече има пропуски в паметта. Тоест — намира се в началната фаза на болестта на Алцхаймер. От време на време забравя къде се намира, какво иска да направи. Греъм е единственият, който може да му помогне… Но той прави много повече от това. Той се превръща в приятел и компаньон на баща си. Двамата вечерят заедно, ходят по мачове. Обикалят града, разговарят, смеят се, възстановяват една забравена връзка. До момента, в който, според показанията на доктор Кътлър, Сал започва да получава все по-тежки пристъпи на главоболие…
Харди направи малка пауза, след която възнамеряваше да смени посоката и да нападне обвинението.
— Вие чухте твърденията на господата Соума и Драйсдейл, според които Греъм е презирал баща си и е поддържал контакт с него единствено заради парите. Чухте и предположението им, че парите за лечението на Сал са били негови собствени пари. Но нека ви напомня, че никой в хода на делото не успя да предостави доказателства в подкрепа на тези твърдения. И знаете ли защо? Защото те не отговарят на истината! Греъм не се е оплакал нито веднъж, че грижите за Сал му тежат. Съдията Джиоти ви каза, че той го е посещавал няколко пъти седмично, създавал му е удобства, поставял му е болкоуспокоителните инжекции. Вършил го е постоянно, чак до края на живота му… Блу — съседката на Сал, призована като свидетел на обвинението, потвърди разказът на Джиоти. Никой не може да се съмнява във всеотдайността на Греъм, който наистина е обичал баща си…