Выбрать главу

Нова пауза. Харди се приближи до банката за глътка вода. Очите му пробягаха по разтворения върху нея бележник, на който с едри букви бяха написани само три думи: ОБИЧ, ДОКАЗАТЕЛСТВА, БЛИЗОСТ. Все още не беше преминал на доказателствата и обичайните трудности, свързани с тях. Сега обаче бе длъжен да им отдели дължимото внимание. Откъсна една страница от списъка с доказателствата на Соума и отново се насочи към бокса. Спря непосредствено до парапета, думите му нямаха нищо общо с официалната защитна реч, а бяха по-скоро обикновен, човешки разговор.

— Може би забелязвате, че отделям малко време за опровержение на предоставените от обвинението доказателства. Правя това просто защото рационалните зрънца в тях са твърде малко. Никой никога не е видял, а дори и не е чул за враждебно отношение на Греъм спрямо баща му, напротив — всички са убедени, че между двамата е съществувало дълбоко приятелско чувство. Ами прословутите петдесет хиляди долара? Бейзболните картички? Нима господата Соума и Драйсдейл успяха да докажат нещо друго, освен че в даден момент те са били притежание на Сал, а в следващия — на Греъм? Нима не е по-разумно да допуснем, че Сал си е давал сметка за състоянието си и по тази причина е пожелал да предаде ценностите си на съхранение от Греъм, който, освен че му е първороден син, е негов компаньон и приятел? Нима не е логично да стигнем до заключението, че той е искал да помогне на сина си за покриването на немалките разходи по своето лечение? Нима след всичко, което научихте тук за характера на Греъм Русо, можете да допуснете, че той изведнъж ще се промъкне като крадец в жилището на баща си, за да му задигне парите? Това е смешно, дами и господа. Това е изключено. Това изобщо не е станало. Подобна тежест имат и доказателствата за наличие на борба в жилището на Сал. Позволете ми да спомена нещо, което със сигурност ще чуете и в инструктажа на съдията Солтър: прокуратурата е длъжна да докаже пред вас неоспоримата вина на Греъм, докато аз не съм длъжен да ви доказвам нищо. Тежестта на доказателствата никога не може да бъде преотстъпвана — тя неизменно лежи върху плещите на обвинителите. За вас остава да прецените валидността на тези доказателства. Която в случая, за огромно съжаление на господата от прокуратурата, просто не съществува…

Солтър прочисти гърлото си и вдигна глава:

— Господин Харди, оставете инструктажа на мен, ако обичате…

Забележката му е съвсем уместна, кимна Харди. Но той вече беше постигнал целта си: да покаже на заседателите непоколебимото си убеждение, че истината е на негова страна.

Извърна се към бокса, на лицето му се появи извинителна усмивка:

— Тук, в тази зала, вие изслушахте дълга поредица от показания, свързани с характера на Греъм, с отношенията между него и Сал… И вероятно вече сте си изградили представа за него. Но дори и да не беше така, дори и да не сте повярвали на нито една дума от тези показания и Греъм е изправен пред вас самотен и изоставен от всички, вие пак не получихте абсолютно нещо, което да докаже теорията на обвинението. И тя си остана именно теория — погрешна, неподкрепена от факти и доказателства теория… Но вие вероятно ще си зададете въпроса: добре, след като това е само една погрешна теория, защо тогава се е стигнало до съд? Не мога да ви обвиня, че си задавате подобен въпрос, но ще ви дам отговора… Причината, поради която всички ние сме тук, е само една.

На практика бяха две и Харди се надяваше, че членовете на журито са чели вестници, или пък от други източници са научили за обтегнатите лични отношения между Гил Соума и Греъм Русо. По време на съдебните процедури Фрийман на няколко пъти намекна за тях, а Харди от своя страна ги подхвърли на Джеф Елиът — приятелят му от „Кроникъл“, който правеше рубриката „Слуховете на града“. Естествено, никой съд не би допуснал обсъждането на подобни слухове, но те по един или друг начин оказваха влияние върху съдебните заседатели…

Сега обаче трябваше да се спре и на лъжите. Тук стъпваше върху тънък лед и трябваше да внимава. Направил задълбочен анализ на обстоятелствата, Харди стигна до заключението, че колкото и да му е неприятно, той просто не може да подмине този въпрос.