— При появата на полицията Греъм изпада в паника — започна той. — На тази паника не е предизвикана от чувство за вина, от страх, че е извършил нещо нередно… — Тук трябваше да бъде безкрайно прецизен и да подбира всяка дума: — Тя се ражда от един неприятен факт — че човек, когото е ценил и обичал, е посегнал на живота си. Той самият му е показал как се използва спринцовката, той самият нееднократно му е правил и инжекциите. Той е успокоявал и съветвал баща си, той и никой друг. И е знаел, че може да бъде обвинен. Давал си е сметка, че проявените от него обич и състрадание могат да бъдат изтълкувани превратно от хората, които загърбват правосъдието за сметка на политиката, от хората, които са готови да го разкъсат жив, вместо да търсят истината… Греъм Русо прекрасно знае, че светът е пълен с бюрократи и дребни душички, които живеят с единствената цел да контролират живота на другите. Мъже и жени, които повече от всичко на света обичат да се бъркат в работата на лекари като доктор Кътлър, а на нас — всички останали — да препоръчват какви лекарства да използваме срещу болките, които ни мъчат… Греъм Русо знае, че тези дребни душички не се задоволяват с контрола върху живота ни. Знае, че те искат да контролират дори и нашата смърт. Сал Русо вече е извън техния контрол, но Греъм не. Оттам идва страхът му, по тази причина той лъже…
Нова пауза.
— Лицензиран адвокат в щата Калифорния, Греъм е изправен пред реалната опасност от забрана да практикува професията си, въпреки че е невинен. Той знае, че ще му отнемат лиценза и никога повече няма да упражнява професията, за която се е готвил в продължение на три тежки години в юридическия факултет и която му е струвала десетки хиляди долари. А това той не може и не иска да допусне… И тъй, казва една лъжа пред полицията, после идват другите, в подкрепа на първата. В момента съм сигурен, че би желал нещата да се развият по друг начин, но за съжаление е късно. Той вече е тук, изправен пред съда. Но нека напомня, че дори сержант Евънс, която първа чува тази поредица от лъжи, заяви пред вас, че този човек не е лъжец, че може да му се има доверие…
Харди замълча за момент, после пусна една скрита въздишка на облекчение. Очакваше възраженията на противниците си във всеки един момент от своята пледоария, но такива нямаше. Може би защото това все пак не беше нищо повече от една заключителна реч, при която той стриктно се придържаше в границите на позволеното. Само след минута тези граници щяха да бъдат прекосени, но за момента все още беше на твърда земя.
— Греъм е разбирал, че нещата приличат на самоубийство. Междувременно съдебният лекар доктор Страут не успя да установи дали наистина е така. Греъм може би е по-осведомен от него. Може би той знае защо е бил залепен HP-стикера, който открива екипът на бърза помощ. Вероятно знае и друго — болките на баща му стават непрекъснати и все по-ужасни и той е готов да умре. А когато пристигне, смъртта ще бъде спасителката, блаженото избавление…
Огледа лицата на част от съдебните заседатели. В погледа му нямаше предизвикателство, нямаше настоятелност. Просто споделяше това, в което вярва. С надеждата, че и те са на неговото мнение…
Когато отново проговори, гласът му беше тих, почти шепот:
— Греъм е опитен в оказването на първа помощ. През фаталния ден получава две послания от баща си, и двете направени сутринта. Веднага се отправя към апартамента и го заварва обезумял от болка. Сал седи на пода, може би там е ударил чашка-две, за кураж… Доктор Кътлър вече ви обясни, че венозно администрирана, дозата морфин действа бързо и безболезнено. Не е имало никаква борба. Сал Русо е доволен, че няма да изпитва повече болки, че няма да се измъчва от разбърканите спомени, които смесват настоящето с миналото, че вече няма да губи това, което е останало от достойнството му. Най-сетне ще настъпи покой…
Бавно огледа лицата на съдебните заседатели, задържайки погледа си в очите на всеки от тях поотделно.
— Заявявам пред вас, че Греъм Русо не е извършил престъпление. Не е извършил нито убийство, нито други действия, които изискват порицание и наказание от страна на обществеността. Пред вас стои един невинен човек. Невинен в юридически смисъл, невинен във фактологически смисъл и най-вече — невинен в моралния смисъл на думата. Затова настоявам за оправдателна присъда и нека Бог да ви пази…